Решение № 4062 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 590/2021 г.
ВАСII отделение30.03.2021 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5894 от 28.10.2020 г. по адм. дело № 3543/2019 г. на Административен съд София-град, в частта с която е отменена заповед № РА-30-49 от 8.02.2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община против решение № 5894 от 28.10.2020 г. по адм. дело № 3543/2019 г. на Административен съд София-град в частта за разноските и прекратява производството по делото в тази част. ИЗПРАЩА касационната жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община в частта за разноските на Административен съд София - град за разглеждане по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс. ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати на Г. А. от гр. София, [адрес] сумата 1080. 00 (хиляда и осемдесет) лева разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4062 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 590/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, подадена чрез юрк. С., против решение № 5894 от 28.10.2020 г. по адм. дело № 3543/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РА- 30-49/8.02.2019 г., издадена от същия административен орган и Столична община е осъдена да заплати на Г. А. сумата 2070. 20 лв., представляваща разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена, а присъдените със съдебния акт разноски- намалени с оглед своевременното възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. А., чрез процесуалния си представител адв. Ф., оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му са присъдят направените по делото разноски, за които представя доказателства и списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано е и заключението, че въпреки това административният акт следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. А. ответник пред настоящата инстанция, против заповед № РА-30-49/8.02.2019 г., издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на А. е наредено да премахне незаконен строеж: "изграждане на ВиК отклонение и изграждане на кухненски бокс, разположен в хол-дневна на апартамент", находящ се в жилищна сграда в УПИ II- за ОЖС, кв. 51 по плана на гр. София, [местност]. В съставения констативен акт и в заповедта е посочено, че строежът е от четвърта категория и е изпълнен през периода 1998 г. - 2000 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти и съобразявайки се със събраните писмени доказателства и със заключенията на изслушаните по делото първоначална и повторна съдебно – технически експертизи, административният съд правилно приема, че обектът, предмет на заповедта, представлява вътрешно преустройство на жилище, при което не се засяга конструкцията на сградата, не се извършва премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. По своите характеристики обектът съответства на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Правилно е прието, че описаната в заповедта ВиК инсталация не представлява водопроводно отклонение, а разклонение на сградна водопроводна инсталация и изпълнението й по пода на жилището в конкретния случай не е в противоречие с изискванията на чл. 45, т. 3 във връзка с чл. 43, ал. 5 от Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Законосъобразно е преценено, че с разполагането на кухненски бокс в дневната се променя начина на ползване, но не и предназначението на помещението по арг. от разпоредбата § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, тъй като не се променят съответните кодове, представляващи основни кадастрални данни по ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Правилно е и заключението, че с извършеното преустройство не се променят и конструктивните натоварвания, тъй като преди и след преустройството помещението е предназначено за живеене и попада в категория А съгласно чл. 52 от Наредба № 3/2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях. Освен това, както административният съд правилно приема, разполагането на кухненски бокс в дневната не противоречи на изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, който допуска пространствено свързване на помещенията в жилищата, с изключение на тоалетните и баните- тоалетни, а забраната по ал. 2 за разполагане на санитарни помещения над жилищни такива на друг собственик, не се отнася за кухни, а също и на действалите към момента на преустройството аналогични текстове на чл. 93, ал. 3 и чл. 95, ал. 4 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.);. Изложеното обосновава заключението, че предмет на заповедта за премахване е текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж. Следователно не са налице основния за неговото премахване и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя заповедта на директора на Дирекция "Общински строителен контрол"–Столична община, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл в касационната жалба не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 23.05.2019 г.). Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение, в частта в която е отменена заповедта на директора на Дирекция "Общински строителен контрол". Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила в посочената част. В частта, в която се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, което съгласно цитирания текст следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. По тези съображения касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, производството по делото в тази част да бъде прекратено, а жалбата в тази част– изпратена на първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото от страна на ответника (пълномощно на адв. Ф., фактура и преводно нареждане) Столична община следва да заплати на Г. А. сумата 1080. 00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,