Решение № 14338 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2010 г.
ВАСIII отделение25.11.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2165 от 17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2891/2009 г. от Административен съд - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Веселин Павлов Димитров от гр. Варна. против заповед № 0529/01.03.2007 г. на кмета на община Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14338 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Варна, чрез пълномощника му юрк. Д. Данаилова, срещу решение № 2165 от 17.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2891/2009 г. от Административен съд - Варна. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Веселин Павлов Димитров поддържа становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установен следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожността на оспорваната пред него заповед № 0529 от 01.03.2007 г. на кмета на община Варна. В мотивите е прието, че кметът не е разполагал с материалната компетентност да изменя свой предходен и влязъл в сила индивидуален административен акт, а именно заповед № 3236 от 13.10.2006 г. Възраженията на процесуалния представител на общината, че в случая се касае за поправка на очевидна фактическа грешка са отхвърлени като неоснователни. Решението е неправилно, същото следва да се отмени при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК поради поради нарушение на материалния закон. По молбата на Веселин Димитров е била издадена заповед № 3236/13.10.2006 г. от кмета на община Варна, с която на основание чл. 35, ал. 2 от ЗОбС /редакцията на закона, действаща към този момент - ДВ, бр. 101/2004 г./ и § 1, ал. 1 и ал. 6 от ПМС № 235/19.09.1996 г. и чл. 94, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти му е било разрешено да закупи 108 кв. м от недвижим имот, находящ се на ул. "Сава" № 43, в който му е било учредено право на строеж и същото е реализирано. В заповедта са посочени продажната цена, актът въз основа на който тя е била определена - протокол, съгласно гл. VII от ППЗДС , дължимите местни данъци и такси, режийните разноски. Не се спори, че тази заповед не е била оспорвана, влязла е в законна сила и дължимите суми са били внесени от В. Димитров. С последваща заповед № 0529 от 01.03.2007 г. на същия административен орган заповед № 3236/13.10.2006 г. на кмета на община Варна, е била допълнена и променена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, § 1, ал. 1 и ал. 6 и § 3, ал. 1 от ПМС № 235/1996 г. , чл. 94, ал. 2 от НРПУРОИ, чл. 36, ал. 4 от НУРУЖНГНПОЖ на общинския съвет Варна и писмо вх. № РД-6-94.И
от 21.11.2006 г. на Сметната палата. Неправилно съдът е приел, че тази заповед е нищожна и не може да породи желаните правни последици. В мотивите към обжалвана заповед от 01.03.2007 г. не е посочено в коя от процедурите, предвидени в АПК същата е постановена. В разпоредителната й част волеизявлението на административния орган е формулирано като допълване и промяна на заповедта от 13.10.2006 г. От съдържанието на обжалваната заповед, съпоставено с това на заповед № 3236 от 13.10.2006 г., става ясно, че не е налице допълване, тъй като не е налице непълнота в предходния административен акт. Със заповед № 3236 от 13.10.2006 г. кметът на община Варна е постановил положителен акт по молбата на Веселин Димитров от гр. Варна, № РД-5-0600 от 21.01.2005 г., да закупи на основание § 1 от ПМС № 235/1996 г. /отм./ 1/2 ид. част от общински имот, върху който на неговия праводател и баща е било отстъпено право на строеж и същото е било реализирано. Искането касае закупуване на 108 кв. м. в идеални части от имота, частна общинска собственост, съгласно АОС № 3837/15.06.2006 г., целият с площ от 216 кв. м. В заповедта от 2006 г., цената на имота е определена на 965.52 лв, като в т. III изрично е посочено, че е определена съгласно Глава VII от ППЗДС. Нормата на чл. 90 от ППЗДС предвижда продажбата на земя на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда върху нея да се извършва по цена, която се определя като данъчната оценка се увеличава с 20 на сто. В следващата точка от заповед № 3236/2006 г. изрично се сочи, че данъчната оценка за целия имот № 29, в зависимост от която е поставена цената на продажба на земята, съгласно Глава VII от ППЗДС, е 10670.40 лв. Логично е съгласно извършено аритметично изчисление, 1/2 ид. част от имота да има данъчна оценка, съвременна за съответната календарна година - 2007 г., административният орган да посочи цена на имота от 5054.40 лв. / при данъчна оценка за 2007 г. - 10108.80 лв. Неправилно съдът е приел, че административният орган е приложил, при това при липса на компетентност, разпоредбата на чл. 99 от АПК. В случая не се касае за възобновяване на административно производство по глава седма от АПК, тъй като не е налице съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността на административния акт. - хипотеза на чл. 99, т. 1 от АПК. Видно от обективираната в заповед № 3236/2006 г. воля на административния орган в административния акт, органът е посочил цена, определена по реда на глава седма от ППЗДС, но цифровото й изразяване не съответства на данъчната оценка на продавания имот. Налице е очевидна фактическа грешка в заповедта от 2006 г., която може да бъде поправена от органа, издал акта, без ограничение във времето, съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК.