Решение № 8248 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4919/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Бизнес инкубатор – Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачество (Сдружението) с ЕИК 101159444, гр. Гоце Делчев, ул. „Царица Йоанна“ № 12 срещу Решение № 1043 от 19.03.2026 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 2311/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Сдружението срещу Решение № РД-02-14-776 от 28.05.2024 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма „Интеррег V-А Гърция-България“ 2014-2020, с което на основание чл. 70, ал.1, т.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 Регламент 2018/1046, обосноваващо определяне на финансова корекция за нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) е определена такава на Сдружението в размер 100% от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по Допълнително споразумение от 01.01.2023 г. към трудов договор № 1 от 01.07.1999 г., сключен между Н. Р. – член на Управителния съвет на Сдружението и Р. К. Д. с брутно месечно възнаграждение на стойност 179,31 лева на ден. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046, Финансовия регламент). Подробно излага аргументи за липса на конфликт на интереси като сочи, че решенията относно състава на екипа са взети от Управителния съвет (УС), а съответното лице не е участвало в гласуването, както и че е въведен механизъм за контрол чрез друго лице, което подписва документите, както и осъществява контрол върху дейността, поради което не може нито да се изпълни състава на конфликта на интереси, нито да се обоснове влияние върху безпристрастността. Аргументира, че обжалваното решение е в противоречие с цитираната в него съдебна практика, доколкото според последната не всяко обстоятелство автоматично води до конфликт на интереси, а е необходимо да се докаже как и дали това обстоятелство влияе при вземаната на решение за разходване на предоставените публични средства, което в случая не е направено нито от административния орган в оспорения акт, нито от съда. Сочи, че след като чл. 49, ал. 3 ЗУСЕФСУ допуска извършването на възмездна дейност по проект на лице в трудовото правоотношение с бенефициера, то същото поведение не може да обоснове само по себе си конфликт на интереси, докато тълкуването на съда, че наличието на възнаграждение поражда съмнение и сочи на конфликт на интереси всъщност обезсмисля самата норма на чл. 49, ал.3 ЗУСЕФСУ. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви, не е изяснил напълно фактическата обстановка и е тълкувал превратно установените от него факти, като е достигнал до извод в противоречие на материалния закон, че е осъществен фактическия състав на „конфликт на интереси“. Твърди, че не е установена реална икономическа изгода или друг пряк или косвен интерес за бенефициера и определеното лице за ръководител проекти не са били в икономически или по друг начин обвързани, което изключва конфликта на интереси. Горното, според касатора, обуславя извод, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната му. Иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт, както и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Националния орган (РНО) на Програма „Интеррег V-А Гърция-България“ 2014-2020, в писмен отговор чрез юрисконсулт З. Иванова застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна, ако касационната жалба бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград е Решение № РД-02-14-776 от 28.05.2024 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма „Интеррег V-А Гърция-България“ 2014-2020, с което на основание чл. 70, ал.1, т.1 ЗУСЕФСУ за наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 Регламент 2018/1046, обосноваващо определяне на финансова корекция за нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности е определена такава на Сдружението в размер 100% от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по Допълнително споразумение от 01.01.2023 г. към трудов договор № 1 от 01.07.1999 г., сключен между Н. Р. –член на Управителния съвет на Сдружението и Р. К. Д. с брутно месечно възнаграждение на стойност 179,31 лева на ден. Сдружението е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по Програма Интеррег V- А Гърция – България 2014-2020, съгласно сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране № РД-02-29-223/13.12.2021 г. с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, във връзка с изпълнението на проект № BU4Inno “Business and knowledge and Innovation in the primary and related secondary sector”, в партньорство с Център на научи изследвания и технологии – Хелас (CERTH) – водещ партньор. Р. Д. е член на УС на Сдружението и негов председател, съгласно данни от Търговския регистър, а съгласно трудов договор от 01.07.1999 г. и последващи допълнителни споразумение е и Изпълнителен директор на същото. Н. Р. и С. К. са членове на УС на Сдружението. На 14.04.2021 г. УС взема решение да участва в разработването и изпълнението на проекта, определя екипа за изпълнение – Р. Д. – ръководител проект и Т. М. Н. З. и С. Д. – експерти, а изпълнението на решението на УС е възложено на Р. Д., включително да издаде заповед за екипа по проекта. В протокола за вземането на решението е отразено, че при гласуването Р. Д. не участвала. Взето е и решение Н. Р. да упражнява контрол като подписва анекси към трудовия договор Р. Д., заповеди и отчети за командировки, отчети за отработено време, платежни документи и други, като отново Р. Д. не е участвала в гласуването. В изпълнение на посочените решения на 19.04.2021 г. Р. Д. като Изпълнителен директор на Сдружението издава Заповед № 01 за определяне на екипа за изпълнение на проекта. Екипът работи при непълно работно време по проекта с променлив брой дни на месец, отчитането на работа е ежемесечно с отчет на отработеното време. Сроковете за изпълнение на задачите по проекта са в зависимост от предвидените срокове за изпълнение на дейностите по отделните работни пакети. На 09.05.2024 г. с уведомление за приключен сигнал за нередност на бенефициера е дадена възможност на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция. На 22.05.2024 г. бенефициерът представя възражение, в което оспорва констатациите и изводите на РНО. На 28.05.2024 г. е издадено оспореното пред Административен съд - Благоевград Решение № РД-02-14-776, в което органът потвърждава констатациите си за нарушения, съставляващи нередност – конфликт на интереси – Р. Д. е възложила сама на себе си със заповед да изпълнява функциите на ръководител на екипа по проекта, което обосновава наличието на пряк икономически интерес за нея и опорочава обективното и безпристрастно изпълнение на договора. Определя финансова корекция в размер на 100% от засегнатия договор. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, и при спазване на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗУСЕФСУ, както и при правилно приложение на материалния закон и съответно на неговата цел. Съдът подробно обосновава, че Сдружението предвид изричните разпоредби от договора за предоставяне на национално съфинансиране и споразумението за партньорство носи имуществена отговорност за предоставената му безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие и националното съфинансиране и има задължение да възстанови всички неправомерно изплатени средства в случай на установена нередност, поради което може да е адресат на административен акт за определяне на финансова корекция за нередност, какъвто е оспорвания. Приема, че от фактическа страна е доказан конфликт на интереси, тъй като е безспорно че Р. Д. е възложила сама на себе си със заповед да изпълнява функциите на ръководител на екипа по проекта, с което е допуснато нарушение на принципа на прозрачност, а това рефлектира върху цялостното изпълнение на проекта. Доказан е пряк икономически интерес, който е опорочил безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник – бенефициер по проекта. Отбелязва, че чл. 49 ЗУСЕФСУ допуска извършването на дейност възмездно от служители по трудово или служебно правоотношение с бенефициера, както и че решението за определяне на екипа за изпълнение на проекта всъщност е взето от УС на Сдружението, но въпреки това заключава, че с издадената заповед Р. Д. сама определя себе си за ръководител на екипа по проекта, което покрива фактическия състава на нередността – конфликт на интереси. Така мотивиран, съдът прави краен извод, че актът е законосъобразен и отхвърля жалбата на Сдружението срещу него. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателствени факти, установени от органа, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че съдът възприема мотивите на органа, а не тезата на жалбоподателя, не води до неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ е регламентирано, че финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието "конфликт на интереси", в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е регламентирано, че за целите на § 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в § 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Понятието конфликт на интереси по чл. 61 от Финансовия регламент има широк обхват, като определението включва и „всякакъв друг пряк или косвен личен интерес“, така са обхванати повече ситуации - изрично се изисква не само да се предотвратяват, но и да се преодоляват ситуации, свързани с конфликт на интереси, включително ситуации, които „обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси“. Понятието е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. От това следва, че участниците във финансовите отношения, породени от разходването на средства на ЕС, са задължени да предприемат целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т.е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламент 2018/1046, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". Косвеният интерес надхвърля пряката връзка между въпросното лице и бенефициера на средства от ЕС. Всяка дейност или интерес, която (който) би могла (могъл) да попречи на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или на друго лице и по този начин да окаже влияние върху общественото доверие в доброто финансово управление на бюджета на ЕС, представлява ситуация, която може да бъде възприета като конфликт на интереси. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на дадено лице или субект, дори ако конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Ето защо, в Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) разглеждат като конфликт на интереси и ситуации, които съществуват обективно и се оценяват независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Дефиницията за конфликт на интереси съгласно чл. 61, § 3 Регламент 2018/1046 предвижда няколко хипотези. В тази връзка, правилно се приема от съда, че органът е установил относими за спора факти, но неправилно е прието че те са разгледани в тяхната взаимовръзка с предполагаем икономически интерес. Основният факт, с който административният орган обосновава нередността, е че със Заповед 01/19.04.2021 г. Р.Д., като изпълнителен директор на Сдружението-бенефициер е възложила сама на себе си функциите на ръководел на екипа по проекта. От представените по делото доказателства, обаче се установява, че всъщност главното решение, с което е определено лицето, което да поеме функциите на ръководител на екипа по проекта, както и лицата, които изпълняват експертните функции са определени от УС на Сдружението с решения, отразени в протокол от проведено заседание на УС на 14.04.2021 г., като в гласуването на посочените решения Р. Д. не е участвала. Доколкото съгласно Устава на Сдружението, именно от компетентността на УС е да вземе решение, на кого да възложи функциите по изпълнение на одобрен проект, то именно решението на УС е актът, който определя екипа по проекта, включително ръководителя на екипа. Заповед 01/19.04.2021 г. е изпълнителен акт, който само отразява вече взетото от УС решение. Издателят на заповедта не изразява собствена и независима воля да определи екипа за изпълнение на проекта, включително да определи неговия ръководител, а само изпълнява вече взетото решение за това. По делото няма данни защо е бил нужен този изпълнителен акт, но в случая това е ирелеватно. Същественото е, че решението за определяне на лицето, което да изпълнява функциите на ръководител на екипа по проекта не е взето с посочената в оспорения административен акт Заповед 01/19.04.2021 г., издадена от Р. Д., а от УС, като по делото е доказано, че при вземаната на това решение в гласуването Р. Д. не е участвала. Налага се извод, че Р. Д. не е възложила сама на себе си функциите на ръководел на екипа по проекта. Обстоятелството, че поради някакви нужди на документооборота в Сдружението решението на УС следва да бъде изпълнено чрез опосредяващ акт (Заповед 01/19.04.2021 г.), който пак в изпълнение на друго решение на УС следва да бъде издаден от изпълнителния директора на Сдружението, не може да опровергае факта, че решението за определяне на ръководителя на екипа по проекта всъщност е взето от УС, без участие на Р. Д. в него. Спазен е редът за вземане на решението съгласно Устава на Сдружението, предложното лице за ръководел на проекта не е участвало в гласуването, поради което изборът му е направен съобразно приложимите за това правила. Законът за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление допуска дейности по изпълнението и/или управлението на проекта да се извършват извън установеното работно време и длъжностната характеристика на лицето, като това се възлага от органа по назначаването или работодателя срещу възнаграждение при определен ред и условия (аргумент от чл. 49, ал.3, изречение последно), поради което обстоятелството, че Р. Д. е получавала възнаграждение за дейността като ръководител на екипа по проектът не може да обоснове пряк икономически интерес, като елемент от фактическия състав на нередността – конфликт на интереси. Следва да се държи сметка, че една от целите, за които е създадено Сдружението е именно участие и реализиране на местни, национални и международни проекти, които ще осъществява чрез собствения си екип, членовете, на който ще получават възнаграждение в рамките на допустимите за всеки проект разходи за организация и управление на проекта. При това положение, след като решението за определяне на конкретния ръководител на екипа по проекта е определен съгласно Устава на Сдружението, лицето предложено за позицията не е участвало в гласуването, то получаваното за изпълнението на длъжността възнаграждение не може да обоснове пряк икономически интерес като елемент от фактическия състав на нередността – конфликт на интереси. Следователно събраните по делото доказателства не потвърждават фактическите основания, послужили като основа за издаване на оспорения административен акт. Не се доказва сочения конфликт на интереси, поради което няма нередност, за която да бъде определена финансова корекция. С оглед посоченото при пълно установени факти, съдът е направил неточни фактически изводи, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. От изложеното следва, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон са основателни. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, по същество следва да се отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. За пълнота, цитираното като потвърждаваща правилността на оспорения акт съдебна практика - Решение №152/08.01.2026 г. на ВАС по адм. дело № 10922/2025 г., има различни фактически установявания. Основният факт обосноваващ конфликтът на интереси в този случай е, че изпълнителният директор на бенефициера е възложил сам на себе си функциите както на ръководител на проекта, така и изпълнител-експерт, докато в настоящия случая няма такива фактически установявания, поради което позоваването на посочената съдебна практика е неотносимо. С оглед изхода на делото, своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято административна структура се намира органът, издал оспорения акт, следва да бъде осъдено да плати на касатора разноски по всички дела в общ размер на 4494,03 евро/8 789,56 лв., представляващи държавна такса за две инстанции (в общ размер 199,17 евро/389,54 лв.) и платен адвокатски хонорар за две инстанции общо 4 294,86 евро/ 8400лева. Възнаграждението за адвокат се претендира само осъщественото представителство по адм. дело №872/2024 на Адм. съд –Благоевград и адм. дело № 7821/2025 на ВАС, по адм. дело № 2311/2025г. на Адм. съд –Благоевград и настоящото дело не се претендира възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Фактическата и правна сложност на делото, и обемът извършена работа съответстват на платеното възнаграждение за адвокат, поради което няма основание същото да бъде намалявано. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд, Седмо отделение