Решение № 9485 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2016 г.

Решение № 9485 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б." АД - Л. със седалище и адрес на управление гр. Л. бул. "М." №..., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. С. Г., срещу решение № 76 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 24/2016 г. по описа на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата на "Б." АД срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № АУ 001658 от 7.10.2014 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни приходи" (МП) при община Л., в частта с която за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2013 г. е установен размера на задълженията за местна такса битови отпадъци за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в общ размер на 88 240.95 лв., потвърден с решение от 15.12.2014 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при община Л.. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Представя писмени бележки. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи" при община Л., в писмен отговор до съда излага съображения, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № АУ 001658 от 7.10.2014 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни приходи" (МП) при община Л., в частта, с която за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2013 г. е установен размера на задълженията за местна такса битови отпадъци на дружеството за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в общ размер на 88 240.95 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът, във връзка с който е определена такса за битови отпадъци е разположен в границите на районите, в които съгласно заповед № 1380/18.10.2011 г. и заповед № 1094/30.10.2012 г. на кмета на О. Л. се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 и 2013 г. Съдът е приел също така, че установеното задължение съответства на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, посочени в Решение № 659 от 27.01.2011 г., прието от Общински съвет - Л. за определяне на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година. Въз основа на представените по делото материали и заключението на вещото лице, съдът е обосновал правилен извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Така мотивиран съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД за ТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "Б." АД е собственик на недвижим имот на територията на гр. Л. бул. "М." №..., видно от подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ от 7.11.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Видно от представените по делото заповед № 1380/18.10.2011 г. и заповед № 1094/30.10.2012 г. на кмета на О. Л., имотът на дружеството попада на територията на която общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че услугата е предоставяна, като се е позовал на представените по делото договори, с които общината е възложила на "ЕКО" ЕАД гр. Л. да извършва "Поддържане уличната мрежа и обществените площади в община Л. за 2012 и 2013 г.", както и протоколи, от които е видно, че за процесния период "ЕКО" ЕАД е извършвало редовно на бул. "М." почистване на улични настилки и обществени площи от отпадъци, извозване, обработване със сол на пътната настилка и снегопочистване. Съдът правилно е приел, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че самият имот не се намира точно на бул. М." №..., а е ситуиран на територия, неграничеща с булеварда. Обстоятелството, че имотът се намира на територия - собственост на "Б." АД, но не граничи пряко с бул. "М." не може да бъде предпоставка за освобождаване на касатора от заплащане на услугата, тъй като достъпът до съответния имот се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. От друга страна по делото са представени доказателства - протоколи за извършена работа по почистване на бул. "М.", по който се осигурява достъпа до завода, собственост на дружеството, от които безспорно се установява реалното предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Въз основа на изложеното решаващият съд е направил правилен извод за дължимост на таксата за предоставената услуга, с оглед на което постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста лева/ съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение