Решение № 10483 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11424/2012 г.

Решение № 10483 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11424/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело", гр. София против решение № 4146 от 18.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1270/2012 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на Александър Александров Георгиев сумата 3 848,10 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода, през който не е заемал държавна служба, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и 621 лв. разноски по делото. Жалбоподателят излага съображения, че съдебният акт е недопустим, а алтернативно поддържа становище за неговата незаконосъобразност и моли да бъде отменен, като се постанови нов акт по същество, с който искът против агенцията да бъде отхвърлен. Ответникът Александър Александров Георгиев в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е допустимо и законосъобразно. Искът на Александър Георгиев с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" като правоприемник на закритата Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", в която същият е държавен служител към датата на прекратяване на служебното му правоотношение, а евентуално, в случай на недопустимост на производството по отношение на агенцията, ищецът претендира заплащане на обезщетението от Министерство на отбраната. В производството пред първоинстанционния съд като ответници са конституирани Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и Министерство на отбраната, като и двамата ответници поддържат становище, че не са правоприемници на закритата агенция "Военни клубове и информация", както и на преобразуваната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" по отношение на функциите, изпълнявани от ищеца, поради което искът е недопустим. В мотивите на решението си съдът приема, че надлежна страна в процеса е първият ответник - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", касатор в настоящото производство, искът е основателен спрямо нея и затова осъжда същата да заплати на Александър Александров Георгиев сумата 3 848,10 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода, през който не е заемал държавна служба, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С постановеното решение № 4146 от 18.07.2012 г. по отношение на Министерство на отбраната производството по делото е прекратено поради недопустимост на подадения срещу него иск, като в тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. В касационната жалба отново се излагат съображения за недопустимост на иска спрямо агенцията и респ. за недопустимост на съдебното решение в осъдителната му част. Обосновано съдът приема, че изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", а не Министерство на отбраната е юридическото лице, което е надлежен ответник в процеса и правилно същата е осъдена да заплати определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. По делото няма спор, че ищецът е бил държавен служител в изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", като със заповед на изпълнителния директор на същата е прекратено служебното му правоотношение. По силата на § 4 от ПМС 167 от 11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната посочената изпълнителна агенция е закрита. Съгласно § 10 от цитираното постановление дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", се поемат от Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" - по отношение управлението на военните клубове, осъществяването на културно-възпитателната, военно-патриотичната дейност и подготовката и разпространението на телевизионната продукция за нуждите на Министерството на отбраната и Българската армия. Въпросът за правоприемството по отношение на прекратените служебни правоотношения на служителите в закритата агенция "Военни клубове и информация" е обсъден в мотивите на решение № 9125/07.07.2009 г., постановено по адм. дело № 3443/2009 г. на ВАС, като съдебният състав приема, че правоприемник на същата е Изпълнителната агенция "Социални дейности към Министерството на отбраната", обезсилва обжалваното решение по отношение на министъра на отбраната и прекратява производството в тази част. С чл. 2, ал. 1 от Постановление № 54 от 1.04.2010 г. за приемане на устройствен правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната се преобразува Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от постановлението предвижда една част от дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" да се поемат от Министерството на отбраната, а друга част да се поемат от Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". При правилно тълкуване на нормите от постановлението, чл. 23, т. 5 от устройствения правилник на Министерство на отбраната, чл. 20, т. 17 от устройствения правилник на Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и след съпоставка с основните функции, изпълнявани от ищеца по длъжностна характеристика към момента на прекратяване на служебното му правоотношение съдът прави обоснован извод, че е налице правоприемство по отношение на първия ответник. Обстоятелството, че ищецът в първоинстанционното производство и ответник в касационното започва работа в министерство на отбраната на 5.01.2009 г. и изпълнява функции, които в значителна степен съвпадат с изпълняваните от него в закритата Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" не обуславя извод, че тази дейност преминава единствено в министерството и че същото е надлежна страна в процеса. Изложените от съдебния състав доводи в тази насока напълно се споделят от касационната инстанция. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищецът има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № 459/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация", с която служебното правоотношение на Георгиев е прекратено, е отменена с решение № 1365 от 07.01.2009 г. по адм. дело № 5045/2008 г. на Административен съд София-град, влязло в сила на 05.02.2009 г. С отмяната й по съдебен ред за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на посочената законова разпоредба в относимата й редакция (ДВ, бр. 95 от 28.10.2003 г.) за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато през част от този период служителят е назначен на по-ниско платена работа, същият има право на разликата между получаваното възнаграждение и това, което би получил, ако не беше уволнен. В случая през периода 01.08.2008 г. - 04.01.2009 г. след уволнението Георгиев не заема държавна служба и не получава трудово възнаграждение, а доказателства в обратен смисъл не са ангажирани. Поради това правилно е преценено, че предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по отношение на ищеца са изпълнени и същият има право на обезщетение за посочения в исковата молба период в размер на брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно за периода 01.08.2008 г. - 04.01.2009 г. На това основание и след съобразяване със събраните доказателства за брутната заплата на служителя, включително със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза, правилно съдебният състав приема, че Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" следва да заплати на ищеца на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл сумата 3 848,10 лв. за период от пет месеца (01.08.2008 г. - 04.01.2009 г.), през който не е работил. Тъй като задължението е парично, правилно и в съответствие с разпоредбата на на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) съдебният състав приема, че при неизпълнение длъжникът дължи лихва в законния размер, считано от деня на забавата, която настъпва от поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая изпълнителната агенция е поканена да изплати претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с подаване на исковата молба на 03.02.2012 г. От тази дата агенцията е в забава и дължи заплащане на законната лихва върху главницата. Действително в диспозитива на обжалваното решение не е посочен периодът, за който се присъжда определеното в размер на 3 848,10 лв. обезщетение и датата на предявяване на иска, от който момент се дължи законната лихва, но този пропуск не може да бъде коригиран в настоящото производство, а е допустимо да бъде преодолян по предвидения в АПК ред. Аргументирано е заключението на съда и относно възражението за прихващане с изплатените на ищеца по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл обезщетения. Правилно съдебният състав приема, че същото е неоснователно, тъй като е направено от ненадлежния ответник - Министерство на отбраната, а отделно от това не са представени доказателства, че обезщетения с правно основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл действително са изплатени на служителя, за да се обсъжда въпросът относно наличието на предпоставките за извършване на прихващане с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 370 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,