Решение № 330 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2018 г.

Решение № 330 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Марков, подадена чрез пълномощника му адвокат Петков, против решение № 846/13.02.2018 г. по адм. дело № 10952/2017 г., постановено по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 3947/9.08.2017 г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуалния административен акт. Ответната страна - младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 3947/9.08.2017 г. на младши автоконтрольор в 02 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца по отношение на Х. И. Марков на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 659692/4.08.2017 г., съгласно който Е. Илиева е управлявала товарен автомобил "Форд транзит" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Х. Марков, без да притежава съответно СУМПС. СУМПС на Е. Х. е със срок на валидност до 28.02.2016 г., т. е. към момента на проверката срокът на валидност е изтекъл. Решаващият съд намира, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Съобразно установените факти е прието за доказано, че към датата на съставения АУАН, Е. Илиева е нарушила разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявала чуждо МПС, със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Обсъдени са относимите за случая разпоредби от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, съобразно които свидетелството за управление на МПС представлява личен удостоверителен документ, с определен срок на действие, изтичането на който го прави невалиден. Управлението на МПС с такъв невалиден документ се приравнява на управление на МПС без СУМПС, поради което наложената ПАМ е законосъобразна. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че касаторът не е оборил обвързващата доказателствената сила на съставения АУАН от 4.08.2017 г., по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а с това и описаното в него нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Пред органа и съда, оспорващият не е ангажирал доказателства, че към датата на проверката - 4.08.2017 г. в гр. София, Е. Илиева е управлявала съответното МПС с валидно СУМПС. От данните по преписката е установено, че издаденото на Илиева СУМПС е със срок на действие до 28.02.2016 г., който е изтекъл. Предвид горното, при правилно приложение на материалния закон, решаващият съд извежда наличие на предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП /в относимата редакция/ за прилагане на процесната ПАМ, тъй като е безспорно установено, че на посочената в АУАН и заповедта дата, автомобилът на касатора е бил управляван от Е. Илиева, без да притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл. 50 от ЗБЛД, СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност, който е с определен срок на валидност. С изтичане на срока му, водачът не губи своята правоспособност да управлява МПС от съответната категория, но с изтичане на срока за който е признато това право, същото се счита за прекратено. След изтичане срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" ДР ЗБЛД е посочил, че личен документ с изтекъл срок на валидност е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок, се приравнява на управление на МПС без СУМПС. Обстоятелството, че Е. Илиева, след съставяне на АУАН на 4.08.2017 г. незабавно е предприела действия и е подновила свидетелството си за управление на МПС, не оборва факта, че към датата на нарушението водачът на автомобила не е притежавал валидно свидетелство за управление, каквото е задължението му по чл. 100, т. 1 и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. При определяне на срока на мярката, в хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП, органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая, срокът е съразмерно определен в долната граница. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява административно нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,