Решение № 1403 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 2569/17.04.2024 г., постановено по адм.д. 11443/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с което е отменен ревизионен акт Р-22002220003553-091-001/14.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. Образувано е и по касационна жалба от Електро проджект ЕООД срещу решението на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт Р-22002220003553-091-001/14.04.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, в обжалваните му части, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002220003553-020-001/16.06.2020 г., е възложено извършването на ревизия на Електро проджект ЕООД за определяне на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2018 Г. до 31.12.2018 г. и за задължения за ДДС за периодите от 01.04.2018 г. до 31.07.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.01.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002220003553-092-001/25.01.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002220003553-091-001/14.04.2021 г. С ревизионния акт на дружеството са установени задължения за корпоративен данък над декларирания в размер на 38 345, 17 лв. по ЗКПО и задължения за лихви в размер на 7925, 30 лв. и са направени корекции на декларираните резултати по ЗДДС в размер на 86 427, 06 лв. за ревизираните данъчни периоди, като са определени лихви за забава в размер на 24 116, 33 лв.. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1473/23.09.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са приели, че на дружеството не се следва право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 86 427, 06 лв. поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. На дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 511, 14 лв. по фактури, издадени от Ди Ли Я ЕООД, отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 179, 21 лв. по фактури, издадени от Елит груп 2018 ЕООД, отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9736, ,72 лв., по фактури издадени от Ауто трейд 02 ЕООД. В частта на облагането по ЗКПО, органите по приходите са преобразували декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат със сбора от данъчните основи по фактурите, издадени от Ди Ли Я ЕООД и Елит груп 2018 ЕООД, общо в размер на 383 451, 70 лв. Счетоводният финансов резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В резултат на извършеното преобразуване е определен данъчен финансов резултат печалба в размер на 493 821, 64 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 49 382, 16 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по част от фактурите, издадени от Ди Ли Я ЕООД, по част от фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, издадени от Елит груп 2018 ЕООД, в частта, с която е отказано право на приспадане по фактурите, издадени от Ауто трейд 02 ЕООД. Изводите си първоинстанционният съд е обосновал изключително с изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. С решение 14410 от 09.08.2024 г., в образувано производство по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е поправил допусната в диспозитива на постановеното съдебно решение очевидна неточност. Решението е неправилно. Касационните жалби са основателни. Страници от първа до десета от постановеното съдебно решение съдържат фактите, приети за установени от първоинстанционния съд, които представляват възпроизвеждане на установяванията, направени от органите по прходите. Страници от 11 до 18 съдържат предимно заключенията по изслушаните по делото съдебни експертизи и разбирането на първоинстанционния съд защо тези заключения се кредитират. Самостоятелни изводи на първоинстанционния съд, освен тези, основани на съдебните експертизи, съдебното решение не съдържа. Несъмнено е обстоятелството, че както правото на Съюза, така и националното право допуска съответния съд при липса на специални знания и умения да поиска експертно становище, което да му даде яснота за решението му. Това становище, обаче не може да замести мотивите на съответния съд. Изводите си за отмяна на ревизионния акт в определени негови части, първоинстанционният съд също така е направил само чрез съобразяване на изслушаните по делото съдебни експертизи. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г., постановено по дело С-664 от 2016 г., съгласно което директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и по-специално членове 167 и 168 и чл. 178, б. а и чл. 179 от нея, както и принципите на неутралитет на данъка върху добавената стойност и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което не е в състояние да представи доказателство за платения върху получените доставки ДДС чрез представяне на фактури или други документи, не може да се ползва с право на приспадане на ДДС само въз основа на оценка, направена в експертиза, назначена от национална юрисдикция. Основателни са оплакванията на единия от касационните жалбоподатели относно липсата на обсъждане и оценка на доказателствата по делото и собствени на съда констатации по фактите. Първоинстанционното съдебно решение съдържа описание на процесуалните действия, извършени от органите по приходите, както и пресъздаване на изслушаните по делото съдебни експертизи, което по същността си не изглежда да представлява обсъждане и оценка на доказателствата. Съдът не е осъществил самостоятелна преценка на представените по делото фискални бонове, договори, приемо-предавателни протоколи, фактури за последващи доставки. Първоинстанционният съд не е осъществил преценка по чл. 202 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на приетите по делото заключения по съдебно счетоводната експертиза и по съдебно-техническата експертиза, а е възприел подхода на пълното им възприемане, чрез възпроизвеждане на съдържанието им в съдебното решение. При съобразяване на тези обстоятелства, първоинстанционното съдебно решение не съответства на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, и чл. 172а, ал. 2 от АПК, във връзка с параграф 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК не съдържа преценка на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на фактите по делото. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им, при съобразяване на възраженията на страните с оглед необходимостта от формиране на собствени фактически и правни изводи. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, самостоятелните правни изводи на съда. Обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да се отмени изцяло, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на това съдебно решение. Следва се посочи и обстоятелството, че в решението си за отстраняване на очевидна неточност, първоинстанционният съд не е отстранил в непълнота същата, в каквато насока е и правилното заключение на прокурора, дадено в настоящото съдебно производство. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Върховния административен съд, в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение