Решение № 12351 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2020 г.

ВАСVI отделение07.10.2020 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2731 от 19.12.2019 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. дело № 529/2019 г. ОСЪЖДА "ПОРР БАУ" ГмбХ дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно Австрийското законодателство, с номер на търговска регистрация FN 34160 k със седалище и адрес на управление в гр. Виена Австрия ул. "Абсбергасе" № 47 1100 с клон в гр. София България със седалище и адрес на управление на клона гр. София 1505 р-н Оборище, бул Ситняково, № 48, ет. 6 да заплати в полза на дирекция Инспекция по труда Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12351 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ПОРР БАУ" ГмбХ дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно Австрийското законодателство, със седалище и адрес на управление в гр. Виена Австрия представлявано от Й. Фюрст и И. Матич заедно, чрез адвокат М. Арсов от САК против решение № 2731 от 19.12.2019 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. дело № 529/2019 г. С него се отхвърля предявен иск от дружеството за обявяване нищожността на решение № 863/19.04.2018 г. по К. А. Н. Д. № 571/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът, дирекция Инспекция по труда Пловдив, чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд Пловдив е образувано по иск на дружеството касатор за обявяване нищожността на решение № 863/19.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по канд № 571/2018 г. Фактическото основание на иска са доводи за нарушения в административно наказателното и съдебно производство, в което е наложена санкция на клон на търговското дружество, който е неправосубектно лице. Съдът е разгледал по същество предявения иск, който е приел за неоснователен и като такъв е отхвърлен с обжалваното решение. Обсъдени са материалните предпоставки от съда за да е налице валидно постановено решение - съдебен състав писмена форма, правораздавателната власт на съда и формирана воля в съдебния състав. Констатирано е, че няма доводи в такава насока, а поддържаните относно легитимацията на страните приел за относими към допустимост на решението което е извън предмета на иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. При изложените мотиви искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК предоставя искова защита срещу нищожни решения на административните съдилища. Тази защита е свързана с пороци на съдебното решение, опорочаващи неговата валидност като правосъден акт. Това е най тежката форма на засягане на съдебното решение и правилно съдът е определил вида и формата на пороците, които могат да се приемат за основания водещи до нищожност на решението. Най общо казано това решение е в противоречие с правния мир и неговото съществуване е невъзможно. Пороците следва да са такива, които го правят негоден писмен акт да удостовери волята и състава на съда, да съдържа диспозитив извън правораздавателната компетентност, да е постановено извън законовите процедури по издаването и др. Соченото нарушение относно легитимацията на страните в административнонаказателното производство не е от характера на изброените нарушения, водещи до нищожност на решението и то е валиден правосъден акт, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен, съд шесто отделение