Решение № 12849 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2024 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък (МБАЛ Сърце и мозък) ЕАД, ЕИК 203831564, чрез пълномощника юрк. Димитрова, срещу решение 1008 от 15.02.2024 г., постановено по административно дело 10177/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции РД-25-1313/21.09.2023 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, в частта й по т. 3, т. 4 и т. 5, с която на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.) на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД са наложени три санкции финансова неустойка, всяка в размер 200 лв., за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 380 във връзка с чл. 384, ал. 1, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г.; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК - Бургас съдебни разноски в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, като му се присъдят и деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас, чрез процесуалния представител гл. юрк. Василева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се потвърди като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение (VІ отд.), счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 21.09.2023 г. в обжалваната й пред първоинстанционния съд част, на лечебното заведение, изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, са наложени описаните по-горе санкции за три еднотипни нарушения, състоящи се в неправомерно изискано недължимо допълнително заплащане от хоспитализирани в болницата ЗОЛ (здравноосигурени лица), на услугата подобрени битови условия. Санкциониращата заповед е мотивирана подробно от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК - Бургас, резултатите от която са обективирани в съставени от тях протоколи и доклад, срещу които лечебното заведение не е възразило в хода на административното производство. За да не уважи сезиралата го жалба срещу оспорената част от заповедта, АССГ е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил материално законосъобразни изводи, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, за които е изложил подробни съображения. Посочените в санкционната заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган при спазване на дължимата процедура, а наложените за извършването на всяко тях съответни по вид и размер финансови санкции са съобразени с вида и тежестта на извършените нарушения, като размерът им е в минимума на нормативно определения диапазон. Направените от директора на РЗОК - Бургас фактически констатации и правни изводи, възприети и от съда, не са опровергани нито в административното, нито в съдебното производство. Съществено е да се отбележи, че и в трите обсъждани случая от пациентите са изискани недължими доплащания. По този въпрос, който е бил основният спорен между страните, съдът е посочил конкретно за какви допълнителни услуги съгласно чл. 24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП) може да се изисква доплащане от ЗОЛ по време на хоспитализацията им в болница, която има договор с Касата, и е акцентирал върху липсата на възможност лечебните заведения да предлагат като самостоятелна услуга подобрени битови условия извън пакетната услуга самостоятелна стая. Предлаганата допълнителна услуга от МБАЛ Сърце и мозък ЕАД в лечебното й заведение в гр. Бургас не съответства на нормативните изисквания, неправомерното заплащане на която услуга от пациенти на болницата е констатирано от контролните органи в три случая, за извършването на които нарушения материално законосъобразно дружеството е било санкционирано с минимума на предвидените размери в приложимата нормативна уредба. Поради това касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него част от обсъждания индивидуален административен акт, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него част от процесната заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. В същия смисъл е формирана и практика на ВАС, VІ отд. по сходни казуси, изразена в решенията по адм. дела 5742/2023 г., 11644/2023 г., 9875/2023 г., 1693/2024 г. и 2515/2024 г., някои от които постановени по спорове между същите страни. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, МБАЛ Сърце и мозък ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на РЗОК Бургас разноски, представляващи възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в производството пред касационната инстанция, в минималния предвиден размер от 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение