Решение № 1858 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2018 г.

Решение № 1858 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15294/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Иванов, подадена чрез пълномощника му, неговия баща Д. Петров против решение № 1918/16.10.2018 г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д. № 634/2018 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от М. Иванов срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 100 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди по причина на незаконосъобразните действия на полицейските органи при извършване на личен обиск в 23.30 ч. на 30.11.2017 г. в местността "Сълзица" по пътя за с. Каменар. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържа ни са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна не изразява становище по нея. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е основателна, но по съображения, които се различават от изложените в нея. Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано унизително чувство, причинено от незаконосъобразните действия на полицейските органи, при извършен му личен обиск в 23,30 ч. на 30.11.2017 г. в местността "Сълзица", при който е бил съблечен гол. За установено от фактическа страна съдът е приел, че ищецът е бил задържан на 30.11.17 г. в 23,30 часа за срок от 24 часа с нарочна заповед, издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и е бил настанен в помещение за временно задържане в Трето РУ гр. Варна. Установено е, че в същия час и дата, на ищеца е бил извършен личен обиск, за което е съставен протокол, при който са намерени вещите, описани в протокола. Съдът е установил, че с решение на Варненския административен съд (за което не се сочи дали е влязло в сила) жалбата на ищеца срещу заповедта за задържането му, е отхвърлена. Установено е, че БП № 1730/17 г. по описа на Трето РУ на МВР-Варна е водено против друго лице, а не против ищеца, както и че няма съставен протокол по чл. 81, ал. 1 и 2 ЗМВР. Съдът е обсъдил в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели Христов и Добрев въз основа на които е приел за установено, че на 30.11.17 г. в м. Сълзица проверили лицата в автомобил, който бил паркиран там и които задържали в 23,30 ч., за което били съставени необходимите документи в Трето РУ, където бил извършен и личния обиск, при който ищецът не е събличан. От правна страна, съдът е приел, че не е налице първата предпоставка от елементите на правната норма за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие от страна на полицейските органи, тъй като не било установено, лицето да е било събличано, нито в м. Сълзица, нито в сградата на Трето РПУ. По тези съображения, съдът е отхвърлил иска, приемайки, че не са налице и останалите предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че при постановяване на решението, съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, което са съществени до степен, че водят до недопустимост на съдебното решение. С определение № 1707/29.05.2018 г., с което съдът е конституирал страните по делото и е разпределил доказателствената тежест между страните, е докладван иска като такъв, с който се претендира обезщетяване на неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на полицейските органи по повод задържане за 24 часа и личен обиск в 23, 30 ч. на 30.11.2017 г. в м. Сълзица по пътя за село Каменар. С протоколно определение от 25 юни 2018 година при докладване на делото съдът е посочил, че предмет на делото е предявен иск от М. Иванов срещу ОД на МВР-Варна за обезщетяване на неимуществени вреди по причина незаконосъобразните действия на полицейските органи по повод заповед за задържане за 24 часа и личен обиск в 23, 30 ч на 30.11.2017 г. в местността Сълзица по пътя за село Каменар. По същия начин е докладван иска и с определение № 10237/11.07.2018 година. С решението си, съдът приема, че искът за обезвреда е единствено във връзка с причинени вреди от незаконосъобразните действия на полицейските органи при извършване на личен обиск в 23, 30 ч. на 30.11.2017 г. в местността Сълзица по пътя за село Каменар, тоест стеснен е обхвата на фактическите основания на предявения иск, така както той е докладван с предходните определения на съда. В исковата твърденията на ищеца са, че са му причинени неимуществени вреди, за това, че при личен обиск е бил съблечен гол по чорапи. В уточнителна молба, подадена пред Варненския районен съд по гр. д. № 3773/18 г. ищецът навежда повече фактически основания, отколкото в исковата молба, твърдейки, че незаконосъобразните действия и бездействия се изразяват в това, че без да е връчена заповед за задържане на М., той е бил задържан и обискиран, иззели са му личните вещи и изпълнил нареждане на полицай да се съблече гол, задържан е с белезници по устна заповед По делото липсват данни, съдът да е изискал уточнение от ищеца досежно поддържаните фактически основания за претендираното обезщетение – дали това са незаконосъобразни действия на полицейските органи по повод задържането на ищеца на 30.11.17 г. (изброени в уточнителната му молба пред ВРС) и начина на извършване на личния му обиск или това е самата заповед за задържането му и начина на извършване на личния обиск на ищеца. При липсата на подобно уточнение и при липсата на данни по делото, ищецът да се е отказал от част от сочените фактически основания за претендираното обезщетение, съдът недопустимо е стеснил предмета на проверката единствено и само до извършването на личния обиск на ищеца и начина, по който той е извършен. Преди да постанови окончателния си акт, съдът е следвало да изиска уточнение по този въпрос. Друго допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от съда е неподписването на протокола от проведеното съдебно заседание на 25 септември 2018 г., на което именно, съдът е събрал доказателствата – гласни и писмени, на които се е позовал в решението си и е даден ход по същество на спора. Неизпълнението на задълженията по чл. 150, ал. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК води до извод за липсата на законоустановеното доказателство за проведено съдебно заседание по делото. Изброените нарушения на съдопроизводствените правила водят до недопустимост на съдебното решение, което следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския административен съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд