Решение № 255 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2008 г.

Решение № 255 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 650 от 25.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1583/2008 г. Административен съд София -град е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Весела Жекова Иванова от гр. София срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националната агенция по приходите и Националната здравноосигурителна каса за установяване съществуването на здравноосигурителни права на ищцата за периода на незаконното й уволнение 08.04.2003 - 21.12.2005 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Весела Жекова Иванова с оплакване за неправилност, счита същото постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага и молба за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоречие между чл. 40, ал. 5 и чл. 109 от Закона за здравното осигуряване с разпоредби от Конституцията на РБ и с общопризнати норми от международното право и международните договори. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по подробно развитите в нея съображения. От ответниците - директорът на ТД на НАП се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, останалите ответници - министърът на регионалното развитие и благоустройството и директорът на НЗОК, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество, за неоснователна. Касационната жалбоподателка е развила подробни съждения по действащото българско законодателство, но не са цитирани правни норми, оборващи основания правен довод на съда - липсва изрична разпоредба на закон - ЗЗО и ЗДСл, която да предвижда задължение за работодателя, при незаконосъобразно уволнение на служител да внесе здравноосигурителни вноски за лицето за периода на незаконното уволнение. Първоинстанционният съд правилно е изтълкувал волята на законодателя, според която се уреждат по различен начин и в различни нормативни актове заплащането при установено незаконосъобразно уволнение на осигурителните вноските по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО и на здравноосигурителните вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. " а" от ЗЗО - осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон. При тази изрична формулировка на законоустановеност на задълженията по отношение внасянето на здравноосигурителни вноски от работодателя, недопустимо е прилагането по аналогия и разширително тълкуване нормите от КСО. Не случайно в чл. 34, ал. 1 от ЗЗО подробно са регламентирани различните хипотези, при които възниква задължението за здравно осигуряване и свързаните с това права на осигурените лица по ал. 2. Тези разпоредби не противоречат, а са съобразени с чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ, според която - гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. В ал. 2 на същата норма са регламентирани източниците за финансиране здравеопазването на гражданите, а те са: от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници, като е заложена изрична предпоставка за уреждането при условия и по ред, определени със закон. След като Конституцията предвижда възможността здравните вноски да бъдат задължение за лицата, при установени от закон хипотези, не е налице нарушение на конституционни принципи, ако здравните вноски за период на незаконно уволнение бъдат заплащани чрез лични вноски. Законодателна преценка по целесъобразност е каква система за здравно осигуряване да бъде възприета в държавата и по какви принципи да се ръководи. "Демократична, правова и социална държава", според преамбюла на Конституцията не означава поемане изцяло на задължения само от страна на държавата, а предполага ясни принципи за гарантиране правата на гражданите, чрез точно определяне на задължения им. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, както и основания по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ за сезиране на Конституционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,