Решение № 205 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2011 г.

Решение № 205 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4344/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 282 от 10.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4053 от 2010 г., Административният съд - гр. Варна е отхвърлил оспорването на Венцислав Стефанов Мазаков - управител на "Ин Веар" ДЗЗД - гр. Варна, против решение № 21 от 23.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, и потвърденото с него разпореждане № 762 от 13.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Варна - ТП на НОИ - Варна, с което жалбоподателят е задължен да възстанови суми от неправилно извършени осигурителни разходи в размер на главница - 570,45 лева, лихва по разпореждането по чл. 113, ал. 1 КСО - 118,14 лева и лихва по чл. 113, ал. 1 КСО, до окончателното погасяване на задължението. Срещу посоченото решение е подадена касационна жалба от "Ин Веар" ДЗЗД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Венцислав Стефанов Мазаков. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се поддържа искане за отмяна и произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касацията - директорът на ТП на НОИ - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Варна е решение № 21 от 23.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, и потвърденото с него разпореждане № 762 от 13.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Варна - ТП на НОИ - Варна, издадено на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, предл. 1 КСО. С посоченото разпореждане жалбоподателят е задължен да възстанови суми от неправилно извършени осигурителни разходи в размер общо на 688,59 лева, от които главница - 570,45 лева, лихва по разпореждането по чл. 113, ал. 1 КСО - 118,14 лева и лихва по чл. 113, ал. 1 КСО, до окончателното погасяване на задължението. Съставен е ревизионен акт за начет, обхващащ периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2009 г., като извършената частична финансова ревизия е по разходите на осигурителните фондове на осигурителя "Ин Веар" ДЗЗД (настоящ касатор). Контролните органи на ТП на НОИ - Варна са установили неправилно начислени и изплатени от ТП на НОИ парични обезщетения (ПО) за временна неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане за периода от 12.02.2009 - 30.04.2010 г. в полза на осигуреното лице Виктория Атанасова по вина на осигурителя, поради неправилно подадени данни, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, и е изплатено обезщетение, което надвишавало дължимото по закон. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваните актове, като е приел, че разликата между дължимата и изплатената сума е в резултат на небрежност на осигурителя и е правилно обоснована в оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Варна. Решението на Административния съд - Варна е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от Върховния административен съд. Касационният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че при подаване на декларация обр. № 1 информацията за месец 01.2009 г. е подадена на 10.02.2009 г., като е посочен грешен Булстат. На 09.03.2009 г. е подадена коригираща декларация с информация за месец 01.2009 г. за лицето с посочен верен Булстат, но без да е заличена подадената вече информация за месец 01.2009 г. за лицето по грешния Булстат, съгласно Указанията за попълване на декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", неразделна част от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Установено е, че такова заличаване на неправилно подадената информация за осигурителен доход на лицето по грешния Булстат е извършено едва на 11.07.2009 г.. Информацията от 10.02.2009 г. и 09.03.2009 г. попада в 6-месечния период за изчисляване на паричното обезщетение за общо заболяване, съответно в 12-месечния период за изчисляване на паричното обезщетение за бременност и раждане, поради което е довела до определяне на среднодневното обезщетение в размер, по-голям от дължимия, посочен в Справка № 1 към ревизионния акт за начет. Правилно е прието от решаващия състав, че е без правно значение за изхода на спора подадената впоследствие декларация от страна на осигурителя, с която грешката е коригирана, тъй като това е извършено след получаване от лицето на паричното обезщетение за съответния период. Неоснователно в касационната жалба се развиват съображения за недължимост на търсените суми, тъй като щетата е настъпила по вина на административните органи, между които липсвало координация. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (редакция - ДВ, бр. 7 от 2007 г.), работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" - за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Декларациите образец № 1 се подават в писмена форма (хартиен носител) чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им или на електронен носител, или по интернет за сертифицирани клиенти. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (изм., ДВ, бр. 13 от 2009 г. и бр. 67 от 2009 г.) изисква изчисляването на паричните обезщетения и помощите да се извършва не само въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, но и при използване на данните от Регистъра на осигурителите, регистър "Приходи", Регистъра на трудовите договори, регистър "Пенсии", раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващото се лице" на болничния лист, от заявлението-декларация по чл. 4, 4а, 4б, 5, 6 и 7 и други. Ако за едно и също осигурено лице е била подадена повече от една декларация образец № 1 за един календарен месец, длъжностните лица на ТП на НОИ - Варна, които отговарят за изчисляването на паричните обезщетения, е следвало да извършат своевременна проверка за подадени коригиращи или заличаващи декларации, като използват и данните по цитираните регистри. В случая обаче подадената от касатора документация не е била с пороци, налагащи отстраняване на нередовности, а невярно отразената информация е установена впоследствие, което е довело и до съставянето на процесния ревизионен акт за начет. В конкретния казус информацията е подадена по грешен Булстат, на името на друга фирма, където лицето не е работило - "Вайнярд 1" ЕООД, и в програмния продукт на НАП - СУП на лицето Виктория Атанасова няма дублирани декларации обр. 1. Изложеното сочи на извода, че административният съд правилно е приел, че щетата по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не се дължи на неизпълнение на служебни задължения на длъжностни лица от ТП на НОИ - Варна, а е в причинна връзка с действията на осигурителя "Ин Веар" ДЗЗД - Варна по подаването на декларация обр. 1 за съответния календарен месец на 2009 г. След като погрешно дружеството е удостоверило наличието на основания за изплащане на парично обезщетение от ДОО на Виктория Атанасова в посочения размер, осигурителят следва да възстанови неоснователно получените суми от работничката. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 КСО за отмяна на обжалваното решение, същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,