Решение № 1924 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2020 г.

Решение № 1924 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Върбев и Д. Бранкова-Върбева, гр. Самоков, чрез процесуалния си представител адв. С. Оцетова, против решение № 449/20 май 2020 г., постановено по адм. д. № 1520/2019 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Върбев и Д. Бранкова-Върбева против заповед № ДК-11-Сф-03/28 октомври 2019 г. на началника на РДНСК, Софийска област, с която, на осн. чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж № 125/03 октомври 2019 г. на главния архитект на община Самоков. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. При постановяване на съдебния акт е прието, че оспорената заповед, с която е отменено РС от 03 октомври 2019 г. на главния архитект на община Самоков относно надстройка на съществуваща сграда (северен близнак), е издадено при спазване на установените форма и административно-производствени изисквания, както и материално-правните разпоредби свързани с издаването й. В същото време, обаче, не били съобразени изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗУТ, според който текст само въз основа на РУП заварените масивни сгради могат да се надстрояват като се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните УПИ, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до съотвените имотни граници. Съдът приема също, че е нарушена линията на застрояване чрез изпълнение на вертикални железобетонни колони, излизащи с 0. 25 м., които не били отразени в издадената виза за проектиране, изготвена в съответствие с действащия ПУП. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е спазено изискването на чл. 113, ал. 4, т. 1 ЗУТ за РУП. В тази връзка, приложен като доказателство по делото, е наличния ЧКЗСП от 1994 г., който по аргумент на чл. 100, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.); не следва да води до изработване на нов РУП, при условие, че старият не е отменен. Частичният квартално-застроителен и силуетен план, одобрен през 1994 г. по действащите тогава ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правилата и нормите по ТСУ съответства на РУП, съгл. чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 113, ал. 4, изработен във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗУТ именно поради намалените отстояния на заварената сграда. В заключението на приетата по делото експертиза е установено, че планираните отстояния до съседните сгради отговаря на изискванията на чл. 88, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, а южният близнак на сградата е построен по аналогичен път. Съобразно приетото експертно заключение при надстрояване на съществуваща сграда се допускат издатини, представляващи конструктивни елементи по 30 см (чл. 88, ал. 1, т. 3), като в процесния случай издатините (стомано-бетонните колони) са с размер 25 см, т. е. в рамките на допустимото. Процесната конструкция осигурява необходимата носимоспособност и устойчивост на сеизмични въздействия съгласно действащите норми за проектиране на сгради и съоражения в земетръсни райони. С тези конструктивни елементи не са нарушени линиите на застрояване. Експертизата е дала категоричен извод, че линиите на застрояване по изработения инвестиционен проект за надстройката и отстоянията на линиите на застрояване до страничните регулационни линии със съседните имоти са намалени и са в съответствие с одобрения ЧКЗСП от 1994 г. Постановеният от началника на РДНСК, Софийска област, административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане (с касационната жалба) на касаторите следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски съгласно приложен списък, в размер на 1720 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав