Решение № 3729 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14298/2011 г.

Решение № 3729 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14298/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решението от 26.09.2011 г. по адм. д. № 326/2011 г. на Административен съд Монтана с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Димитър Луканов Найденов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ / № 01 - 6500/21157/10.04.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" / ДФЗ /, Разплащателна агенция / РА /, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Димитър Луканов Найденов Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 12/190709/28995 в размер на 615.01 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП /, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент / ЕО / № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 615.01 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Наред с това, по делото не е установено наличие на неправомерност в поведението на заявителя, което да е довело до получаване от негова страна на плащания, които не му се дължат. Не е установена и недължимост на изплатената сума поради недопустимост за подпомагане на заявените площи. В мотивите на акта съображения в тази насока не са изложени. В него не е конкретизирано с какво площите, заявени от жалбоподателя, не отговарят на критериите. Заключението на исканата съдебно - техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По изложените съображения, правилно е прието, че при подготовката и издаването на акта са допуснати както съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и противоречие с материалноправни разпоредби и в крайна сметка същият е постановен в несъответствие с целта на закона. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение