Решение № 1535 от 13.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Джерманов от гр. София действащ чрез процесуален представител адв. Я. Стойчев против Решение 4227 от 23.06.2022 год. постановено по адм. дело 9084/2021 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1040-21-842/18.08.2021 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. 1012-21-1166 от 02.08.2021 год. срещу Разпореждане РВ-3-21-00939960/23.06.2021 год. на ръководител по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град и са присъдени разноски. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни и съдопроизводствени нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-21-842/18.08.2021 год. издадено от директора на ТП на НОИ София-град. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-842/18.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Р. Джерманов против Разпореждане РВ-3-21-00939960/23.06.2021 год. на ръководител по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град. С последния акт е разпоредено, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и нетрудова злополука за периода от 16.10.2017 год. до 01.10.2020 год. в размер на 1244.98 лева (хиляда двеста четиридесет и четири лева и деветдесет и осем ст.). Разпореждането е постановено след извършена проверка в Белма 2012 ЕООД [ЕИК] от контролните органи на ТП на НОИ София-град приключила с Констативен протокол КВ-5-21-00805923/02.09.2020 год. и служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и доход на Р. Джерманов подадени от Белма 2012 ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м.01.2015 год. до м.01.2020 год. В резултат на проверката е прието, че за същия период Р. Джерманов не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което изплатените парични обезщетения за периода от 16.10.2017 год. до 01.10.2020 год. се явяват неоснователно получени и с оглед новите данни следва да бъдат възстановени по смисъла на чл. 114, ал. 2, т 2 от КСО. Административният съд е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал своите доказателствени и правни изводи. Установено е, че за Р. Джерманов са подавани удостоверения Приложение 9 ( към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване ) от осигурителя Дидес 75 ЕООД по болнични листове Е20171203012, Е20171050998, Е20180619063, Е20181983697, Е20181983939 и Е20201270336 с данни относно правото на парично обезщетение за периоди на временна неработоспособност от 16.10.2017 год. до 30.10.2017 год., от 01.02.2018 год. до 15.02.2018 год., от 01.06.2018 год. до 14.06.2018 год., от 10.07.2018 год. до 08.09.2018 год. и от 18.09.2020 год. до 01.10.2020 год. От осигурител Алфа Проджект Мениджмънт ЕООД за Р. Джерманов са представено Удостоверения приложение 9 по болнични листове Е20171203010, Е20171050995, Е20180619061, Е20181983695, Е20181983938, Е20183408528, Е20182456800, Е20196681749, Е20197775959 и Е20201270334 с данни относно право на парично обезщетение за периоди на временна неработоспособност от 16.01.2017 год. до 30.10.2017 год., от 01.02.2018 год. до 15.02.2018 год., от 01.06.2018 год. до 14.06.2018 год., от 10.07.2018 год. до 08.09.2018 год., от 02.11.2018 год. до 08.01.2019 год., от 08.02.2019 год. до 21.02.2019 год., от 19.08.2019 год. до 01.10.2019 год. и от 19.09.2020 год. до 01.10.2020 год. От осигурител Симол БГ 3 ЕООД за Р. Джеманов е представено Удостоверение приложение 9 по болничен лист Е20171203011 с данни за правото на парично обезщетение за период на временна неработоспособност от 16.10.2017 год. до 30.10.2017 год. От осигурител Успех-ОМ-А-М ООД за Р. Джерманов е представено удостоверение приложение 9 по болничен лист Е20171050997 с данни относно правото на парично обезщетение за период на временна неработоспособност от 01.02.2018 год. до 15.02.2018 год. В административното производство по безспорен начин е установено, че за релевантния период от 2016 год. до 2020 год. БЕЛМА 2012 ООД не е упражнявало търговска дейност. Липсват данни за подаване от страна на дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2016 год. до 2019 год., в които дружеството да е декларирало пред НАП извършвана дейност. Управителят на дружеството П. Банков не е открит при множество опити включително и чрез органите на СДВР, от които е изискано съдействие. Предвид това е изготвен констативен протокол КБ-5-21-00805923/02.09.2021 год. за извършена проверка по разходите на ДОО на Белма 2012 ЕООД и са издадени задължителни предписания ЗД-1-2100805930/02.09.2020 год. от контролен орган за подаване на декларация обр. 1 с код заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно посочените в предписаният лица, в т.ч. и за Р. Джерманов. При изчисление на паричното обезщетение за временна неработоспособност по горецитираните болнични листове представени чрез осигурителите в дохода, от който е определено и изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност е включен и осигурителен доход за месеците от юли 2017 год. до септември 2017 год. подаден по реда на чл. 5, ал. 4 , т. 1 от КСО чрез Белма 2012 ЕООД. Предвид това административният орган е направил извод, че размерът на получените парични обезщетения за временна неработоспособност по трудовите правоотношения на Р. Джерманов с Алфа проджект мениджмънт ЕООД, Дидес 75 ЕООД, Симол 3 ООД и Успех-ОМ-А-М ООД следва да бъде преизчислен. В обжалваното решение съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган. Постановил е, че административните актове са издадени от компетентни органи, при правилно приложение на материалния закон и в предвидената от закона писмена форма. В тази връзка правилно е издадено разпореждането по чл.114, ал.2, т. 2 от КСО за възстановяване на полученото парично обезщетение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от текста на чл. 40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието осигурено лице е дефинирано в §1, ал.1, т.3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно за да има качеството едно лице на осигурено същото следва да развива трудова дейност. Начинът за изчисляване на размера на тези обезщетения е регламентиран в чл. 41, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и да данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и ред, определение с акт на Министерския съвет ( чл. 54к от КСО ). В конкретния случай при извършени проверки от НАП, ИАГИТ и НОИ е установена липса на доказателства за извършвана трудова дейност в Белма 2012 ЕООД от лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, вкл. от Р. Джерманов, което се явява задължително условие за възникване на осигуряване по КСО. Такава дейност не е доказана и от жалбоподателя, от който с влезли в сила Задължителни предписания ЗД-1-21-00715705/06.02.2020 год. са изискани документи относими към трудовата му заетост в Белма 2012 ЕООД. На жалбоподателя са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове, за които са представени удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от последващи работодатели. При изчисляването им на основание чл. 41, ал. 1 от КСО в осигурителния доход е включен и този от Белма 2012 ЕООД. Новоустановените факти и обстоятелства от извършените проверки довели до заличаване на подадените данни досежно Р. Джерманов се явяват нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО представени са след изплащане на обезщетенията и имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащането им. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, какъвто е настоящият случай. Формирай извод за законосъобразност на Решение 1040-21-842/18.08.2021 год., с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-1166 от 02.08.2021 год. и е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-009339960/23.06.2021 год. на длъжностно лиже по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба на Р. Джерманов е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 и сл. от ГПК, относно тълкуване на чл. 34 и чл. 41, параграф 2, б.а от Хартата на основните права на Европейския съюз, каето е формулирано по следния начин: 1/. допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз, национална правна уредба, която приравнява липсата на търговска дейност на осигурителя - дружеството-работодател, с липса на положен труд, след като са начислени осигурителни вноски, трудовото възнаграждение е изплащано и са налице писмени и устни доказателства, че жалбоподателят е полагат труд? 2/. допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, при която въз основа на административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт, и осигурителя - дружеството-работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, и което административно производство се използва като доказателство в съдебното производство по обжалване на административния акт от жалбоподателя и развиващо се между жалбоподателя и Националния осигурителен институт за доказване на липса на положен труд от жалбоподателя? 3/. следва ли да се приеме за нарушение на залегналия в чл. 41, параграф 2, буква а от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, фактът, че в административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт и осигурителя - дружеството-работодател и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, който факт безспорно има неблагоприятни последици за жалбоподателя? По повод на искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване настоящият касационен състав на основание чл. 628 и сл. ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира следното: Съдът на Европейския съюз (СЕС) може да бъде сезиран с преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС от съответната юрисдикция на държавата-членка. В случая касаторът иска да бъде отправено преюдициално тълкувателно запитване във връзка с установяване на точното значение на посочените норми от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на правото на ЕС, което да бъде направено от настоящия съдебен състав като орган, който е компетентен да отправя преюдициални запитвания. Съгласно чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавена Социална сигурност и социална помощ съюзът е задължен да признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Този текст, както и чл. 41, параграф 2, б.а от Хартата, следва да бъдат тълкувани съобразно чл. 52 от Хартата, в смисъл, че правата, които тя признава измежду които и социална сигурност и социална помощ, могат да бъдат ограничавани, но само въз основа на закон и при спазване на принципа пропорционалност. Признатите права на гражданите на ЕС съгласно чл. 34 от Хартата следва обаче да се упражняват при определените в тях условия и граници. От гореизложената фактическа обстановка и приложимите към нея материалноправни норми настоящата касационна инстанция намира, че не е необходимо да отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване на посочените норми от Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата на основните права на ЕС се прилага по отношение на всички действия на институциите на ЕС. Разпоредбите на Хартата се прилагат по отношение на държавите-членки единствено, когато те прилагат правото на ЕС (в този смисъл е Решение по дело С-395/2015 г. относно приложението на чл. 34 от Хартата), така и чл. 51, параграф 1 от същата Харта. Видно от установената практика на Съда на ЕС, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (вж. също Решение от 26.02.2013 г. по дело С-617/10, т. 22, Определение от 25.02.2016 г. по дело С-520/15, непубликувано, т. 20 ). В процесния случай приложими за спорните правоотношения са националните правни норми. Актът на органа и решението на първоинстанционния съд са съобразени с необходимата специфичност, точност и яснота, с оглед спазването на изискването за правна сигурност (решения Dillenkofer и др., C178/94, C179/94 и C188/94C190/94, EU:C:1996:375, т. 48 и Комисия/Португалия, C277/13, EU:C:2014:2208, т. 43), поради което посочените текстове от Хартата на основните права на Европейския съюз, не се нуждаят от тълкуване. Следва да бъде споделено и разбирането в решенията на Съда на ЕС, че юрисдикциите могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. В акта за преюдициалното запитване несъмнено не се посочват изрично разпоредбите от правото на Съюза, които да са били прилагани посредством разглежданата в главното производство национална правна уредба. С дефинираните от жалбоподателя въпроси се цели недопустимо тълкуване на национални разпоредби и фактически въпроси, които са предмет на спора, а не норми от правото на ЕС, поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните въпроси. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични случаи, а именно решение 11840/20.12.2022 год. постановено по адм.д. 4349/2022 год. по описа на ВАС, шесто отделение. По така изтъкнатите аргументи искането за отправяне на преюдициално запитване относно горепосочените въпроси по чл. 267 ДФЕС е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на правния спор на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Същото възлиза на 100 лева определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК и чл. 629, ал. 3 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение