Решение № 151 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г.

Решение № 151 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от РПК"Ч" гр. С., Софийска област за отмяна на влязлото в законна сила решение № 216/1.08.2003 г. на С. районен съд, постановено по гр. д. № 399/2001 г. по описа на същия съд, потвърдено с решение № 487/7.07.2008 г. по гр. д. № 803/2006 г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В молбата се твърди, че след влизане на решението в сила в архива на отделилата се през 1988-1989 г. от РПК "С", Потребителна кооперация "С" с. Р., Софийска област, е бил намерен първичен счетоводен картон, от който е видно, че процесният магазин, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, през 1978 г. е заприходен и вписан в активите на молителя, което представлява новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, от съществено значение за делото и което не е могло да бъде известно при решаването му. Към молбата е приложена писмо изх. № 21а/4.08.2009 г. от П. к. "С" с. Реброво до председателя на РПК "Ч", с приложено ксеро-копие-счетоводен картон, заверено от процесуалния представител на молителя - А. Николова. Ответниците по молбата за отмяна С. П. З. и З. П. З., считат че молбата е неоснователна и молят да се остави без уважение. Излагат се аргументи, че приложеният като ново писмено доказателство, не е годно да удостовери твърдяното от молителя обстоятелство, тъй като не е съставен и не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството - няма номер, дата на съставяне, нито име на съставителя и подпис, като същото е съставено сега за случая, и се цитира приложеното към отговора, изпратено до Районен съд С., приложен на лист 19 от делото, писмо от Д. подразделение гр. С. към Т. данъчна дирекция София област, във връзка с искане за данъчна оценка на имота предмет на ищцовата претенция, според което РПК "Ч" е декларирал недвижимия имот с декларация по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 0059/27.07.2001 г. без документ за собственост и до този момент данъци не са заплащани от последния. При извършената проверка касационният съд установи следното: Хипотезата, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се позовава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в законна сила решение от заинтересуваната страна, когато са налице нови писмени доказателства, за каквото се твърди, че е налице с приложеното извлечение от инвентарна книга, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представеното с молбата писмено доказателства, представлява копие от инвентарна карта за отчитане на основни средства-типова форма № 1,на което отразен обекта-процесния магазин, с посочена първоначална стойност и дата-месец декември 1978 г. Освен, че същия не е оформен, съгласно законовите изисквания, сам по себе си същия не представлява ново доказателство от съществено значение за делото. Видно от доказателствата по делото, които са били предмет на обсъждане и преценка от двете съдебни инстанции, ищецът- настоящ молител е представил разпечатка от счетоводството си, както и извлечение от инвентаризационната си книга, за въвеждане на процесния обект като основно средство на кооперацията в раздел "сгради" през 1979 г., което е било обсъдено от съда и преценено във връзка с всички доказателства по делото. Очевидно така твърдяните обстоятелства в молбата, не са нови, тъй като са обсъждани и взети предвид от съда при решаване на спора, нито заприходяването като основно средство е обстоятелство от съществено значение за делото, защото по заявения ревандикационен иск, ищецът-настоящ молител е следвало пълно да докаже собствеността върху процесния имот, свързан с начина на придобиване на собствеността и произхода на средствата, с които това е било направено, на което съдът е отговорил с решението си, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Ето защо, не е налице предвидената в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК възможност за отмяна на влязлото в законна сила решение, предмет на молбата, поради което същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода по настоящото производство, на ответниците по молбата следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените в същото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2009 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд