Решение № 16030 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2012 г.

Решение № 16030 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Рудо карс" ООД гр. Варна срещу решение № 1034 от 18.04.2012 г. по адм. д. № 4371/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу РА № МД-РА-025 от 18.08.2011 г., издаден от главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, потвърден с Решение № 3712 от 19.10.2011 г. на Кмета на Община Варна, в частта, с която за дружеството са определени данъчни задължения по ЗМДТ върху превозни средства за периода 2006 г. - 2010 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради това, че съдът не е кредитирал представеното от жалбоподателя удостоверение от "Булавто" АД, дилър на Ивеко, от което е видно, че влекачът е с пневматично окачване и отговаря на екологичната норма "Евро" 2, което е основание за намаляване на данъка с 50 %. Ответникът не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 53 от Закона за местните данъци и такси възлага задължението за заплащане на данък върху превозните средства на собствениците и наличието на облигационни отношения между собственика и упълномощено от него лице по повод държането и стопанисването на автомобила, е без правно значение за държавата по отношение на субектите на данъчните задължения. Относно размера на дължимия данък за седлови влекач, съдът е установил, че ревизията се е позовала на параметрите, които са й предоставени от Търговското представителство на Ивеко за процесния автомобил и изрично е обосновано, че данъкът не може да бъде намален с 50%, тъй като влекачът не е снабден с "екодвигател", съответстващ на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5". За установяване на твърдените в жалбата обстоятелства, че влекачът е с пневматично окачване и отговаря на екологична норма "Евро 2" ревизираното дружество е представило Удостоверение от 26.07.2011 г. от "Булавто" АД, в качеството му на оторизиран дилър на Ивеко, което доказателството е оспорено относно съдържанието му, след което жалбоподателят не е изразил становище ще се ползва ли от него, не е ангажирал доказателства в подкрепа на удостовереното. Предвид оспорването и с оглед установеното от представителството на Ивеко, съдът е приел за недоказано възражението за наличие на характеристики, които водят до намаляване на данъчното задължение. Изложени са мотиви, че възражението, че автомобилът Ауди е откраднат през 2007 г., е заявено при обжалването по административен ред, доказателства в подкрепа на твърдението не са представени и в съдебното производство, не е оспорена констатацията на ревизиращия орган за деклариране на автомобила от дружеството на основание чл. 54 от ЗМДТ на 19.09.2002 г., поради което, като собственик дружеството дължи местен данък за превозното средство. Решението е правилно. В касационната жалба са изложени касационни основания срещу решението в частта, с която се отхвърля жалбата против ревизионния акт досежно начисления данък за седлови влекач "Ивеко" с рег. № В 5404СС с доводи, че същият отговаря на екологичната норма "ЕВРО 2", основание за намаляване на данъка с 50% и че това обстоятелство не е било оценено правилно от съда, който не изложил мотиви защо не кредитира представеното от жалбоподателя удостоверение за съответствие на влекача с екологичната норма "ЕВРО 2". Съдът е съобразил обстоятелството, че представеното удостоверение е оспорено от ответната страна относно съдържанието му и жалбоподателят не е изразил становище дали ще се ползва от него, въпреки дадената му възможност, от което зависи по-нататъшното събиране на доказателства в тази насока. Поради това крайният извод на съда, че твърденията на жалбоподателя са останали недоказани е правилен, а постановеното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна е законосъобразно и не подлежи на касационна отмяна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение