Решение № 7965 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2015 г.

Решение № 7965 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Л., против решение № 5649/31.08.2015 г. по адм. дело № 12442/2014 г. на Административен съд С.-град, В. отделение, 35-ти състав. С последното, по жалбата на Б. В., действаща като [фирма], е отменена заповед № 03-РД/3812/17.11.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указания, дадени в мотивите на решението, и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 5 350 лв. Релевирани са доводи за недопустимост на атакуваното решение предвид отпадналия правен интерес на едноличния търговец от обжалването пред първата инстанция, при което се претендира обезсилване на съдебния акт, а в отношение на евентуалност, по наведени съображения за неговата необоснованост и противоречието му с приложимия закон - отмяната му като неправилен. Предявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Р. В., в качеството й на [фирма], със седалище [населено място], в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на релевираното основание за недопустимост на съдебното производство поради отпаднал правен интерес. И. становище за неоснователност на твърденията за неправилност на решението. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалбата на Б. В., в качеството й на [фирма], срещу заповед № 03-РД/3812/17.11.2014 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която й е отказано финансиране по подаденото от нея заявление за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Инвестиционното намерение на жалбоподателката пред първата инстанция е било да закупи два броя кемпери за селски туризъм и пикници сред природата, на обща стойност 536 596.40 лв без ДДС. С. заповед № 03-РД/3727/05.11.2014 г. изпълнителният директор на ДФЗ е назначил оценяваща комисия с оглед възможността за преценка на обосноваността на разходите по заявлението за финансово подпомагане, предявени в горепосочения размер. Видно от протокол и становище № 7/06.11.2014 г. за определяне на пазарна стойност на различните видове инвестиционни разходи, по данни на комисията и осъщественото от нея пазарно проучване, цената е нереална, като сумата на разходите за двата кемпера следва да бъде определена в размер на 466 000 лв без ДДС. С оглед на това и на посочено основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 29, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" е издадена процесната заповед, с която са одобрени за финансиране разходи по проектното предложение на [фирма], в размер общо на 488 900 лв., от които 466 000 лв. за закупуване на два броя кемпери и 22 900 лв. - за консултации: изготвяне на бизнес план и управление на проекта. В точка втора от заповедта е обективиран изричен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, в частта, надвишаваща одобрените по точка първа, разходи за закупуване на двата кемпера /от общо заявени 536 596.40 лв. са одобрени 466 000 лв./, или за сумата от 70 596.40 лв., приета за недопустима за финансиране съгласно чл. 23, ал. 6 от Наредба № 30/2008 г. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при липса на мотиви, и други допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че решението на оценяващата комисия по чл. 23, ал. 6 от Наредбата не е подкрепено с убедителни доказателства, сочещи на начина по който е определена пазарната стойност на кемперите. За да изясни този въпрос, съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза, по данни от която кемперите са на обща стойност 499 754 лв. В тази връзка АССГ приема, че стойността на кемперите, установена по делото, е близка до заявената с представения от жалбоподателката проект, но се различава съществено от определената от назначената от административния орган, оценяваща комисия. Посочено е, че от съдържанието на оспорената заповед не може да се изведе действителната воля на административния орган относно установеното от фактическа страна и как точно е бил мотивиран да откаже финансирането. При това, атакуваната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е отменена изцяло, а не само в обжалваната й част. Така постановеното решение, с която е отменена заповед № 03-РД/3812/17.11.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в т. ч. в частта й по точка първа, с която е одобрено финансиране по заявлението на [фирма] и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съгласно мотивите на решението, е недопустимо. Следва да бъде отбелязано, че заповедта, в частта с която е одобрено финансиране на едноличния търговец в размер на 488 900 лв по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването й в предвидения от закона срок. Предмет на съдебната проверка пред първата инстанция е само останалата част от заповед № 03-РД/3812/17.11.2014 г., с която е отказано на бенефициента финансиране в частта от заявлението му, надвишаваща одобрените разходи - за сумата от 70 596.40 лв. Жалба срещу останалата част на административния акт не е подавана, следователно последният е влязъл в законна сила в тази си част. Съдът се е произнесъл с решението си относно цялата заповед, без да прецени, че жалбата на бенефициента е подадена само срещу частта от акта, обективираща частичен отказ от подпомагане. Заповедта се състои от две части, като в първата сочи размера на одобреното финансиране, а втората представлява отказ за финансиране на част от заявените за одобрение разходи. Позитивната част от заповедта не е била предмет на жалбата, още повече, че дори и оспорена, жалбата срещу нея би била недопустима поради липсата на правен интерес от подаването й. Предвид изложеното, съдът като е излязъл извън предмета на жалбата и е отменил изцяло заповедта, се е произнесъл по несъществуващо оспорване. Така постановеното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл в повече от това, с което е сезиран, следва да бъде обезсилено на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Наред с горното, настоящият състав съобрази, че с подадената касационна жалба е представено споразумение от 26.08.2015 г. за прекратяване на договор № 01/311/01134/20.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311. Споразумението е сключено между Д. фонд "Земеделие" и Б. В., в качеството й на [фирма], по нейно заявление за прекратяване на същия договор по взаимно съгласие, тъй като едноличният търговец няма възможност да осигури финансови средства за реализацията на проекта. Споразумението за прекратяване е сключено след приключване на устните състезания по първоинстанционното дело, но преди постановяване на решението по него, който факт не е бил известен на административния съд. Но проверката за допустимост на жалбата има служебен характер и е задължителна за всеки съд, разглеждащ спора, в т. ч. следва да бъде извършена и в касационното производство, според изричното правило на чл. 218, ал. 2 АПК, независимо от това, че доказателствата за отпадане на правния интерес от подаване на жалбата пред първоинстанционния съд са представени едва с касационната жалба. Поради това и настоящият състав, като взе предвид, че с прекратяване на договора за отпускане на финансова помощ са отпаднали и правните последици на атакуваната пред първата инстанция заповед, а оттам и правния интерес на жалбоподателката от оспорването й, приема, че за първоинстанционния съд е било налице основание за прекратяване на производството по чл. 159, т. 4 АПК. Поради това, атакуваното съдебно решение се явява постановено по недопустима жалба и в останалата му част, поради което следва да бъде обезсилено изцяло. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение, в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение