Решение № 7470 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2020 г.

Решение № 7470 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител адв. Ангелова, против решение № 1083 от 23.10.2020 г., постановено по адм. д. № 358/2020 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на С. Христова, като собственик на ЕТ "Сонита-С. Христова" е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/312/03007/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8606 от 10.02.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на ЕТ "Сонита-С. Христова" е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 173. 32 лв. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че за установеното с АУПДВ неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор № 23/312/03007 от 06.11.2014 г. бизнес план е приложим реда по ЗУСЕСИФ. Въз основа на изложеното в касационната жалба иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което АУПДВ да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Ответникът – ЕТ "Сонита-С. Христова", [населено място], област София, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Накова по съображения, изложени в писмен отговор и в с. з., и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/312/03007/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8606 от 10.02.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на ЕТ "Сонита-С. Христова" във връзка с констатирани нарушения и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., както и на т. 8. 1 от Договор за безвъзмездна финансова помощ № 23/312/03007 от 06.11.2014 г., във връзка с неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор № 23/312/03007 от 06.11.2014 г. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 173. 32 лв. Административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба № 29/11.08.2008 г., в изискуемата от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. От фактическа страна е приел, че основанието за процесното вземането, посочено в оспореният акт е неизпълнение от ЕТ "Сонита-С. Христова" на финансовите показатели на одобрения бизнес план по Договор № 23/312/03007 от 06.11.2014 г. В представеният към заявлението за подпомагане бизнес план едноличният търговец е определил съответни приходи от нощувки на туристи и създаване на нови работни места, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигане на планираните в чл. 2 от Наредба № 29/2008 г. цели на предоставената финансова помощ. Съдът е посочил, че при извършените проверки е установено, че в одобрения бизнес план за всяка една от годините са заложени приходи от наем на къщи за гости. Посочил е също, че за пълната финансова 2016 г. са реализирани общо приходи от отдаване под наем на къщата за гости в размер на 2 700. 21 лв., представляващо 6. 43 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За пълната финансова 2017 г. са констатирани приходи от нощувки в размер на 6 376. 28 лв., което представлява 15. 18 № изпълнение на приходите, заложени за същия преиод в плана. За пълната 2018 г. са констатирани приходи от нощувки в размер на 7 388. 91 лв., което представлява 17. 59 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. Т. е изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност, изчислени средно аритметично за всички пълни финансови години /2016 г., 2017 г., и 2018 г./ е в размер на 13. 07 %. Съдът е изложил мотиви, че тези данни, касаещи неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана и неизпълнението на заложените параметри на устойчива заетост от бизнес плана, съставляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и са основание за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, а не за издаване на АУПДВ. При липса на издаден административен акт по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ въз основа на който е възникнало публично държавно вземане по чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, свързан с неизпълнение на финансовите показатели и неизпълнение на заложените параметри за устойчива заетост на одобрения с договора за подпомагане бизнес план, съдът е формирал извод, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон и го е отменил на това основание. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд, че за установеното с АУПДВ неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор № 23/312/03007 от 06.11.2014 г. бизнес план е приложим реда по ЗУСЕСИФ. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Отпуснатата безвъзмездна финансовата помощ на ЕТ "Сонита-С. Христова" е била представена по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. Но в случая не е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 30.10.2019 г., видно от уведомителното писмо /изх. № 01-6500/8606 по чл. 26 от АПК за откриване на производството, а АУПДВ е издаден на 20.02.2020 г. Пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Процесният договор за отпускане на финансова помощ е сключен на 06.11.2014 г. Съгласно пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ "Земеделие" е изтекъл на 06.11.2019 г., т. е след образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Тъй като, за да отмени акта, административният съд се е позовал единствено на посоченото нарушение и не е изложил мотиви във връзка с извършена от него преценка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК с изключение на т. 1, както и не е извършил проверка на посочените в акта основания за възстановяване на отпуснатата финансова помощ на едноличния търговец, то решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение