Решение № 11561 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5355/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Агенцията за регионално икономическо развитие (СНЦ АРИР) - Стара Загора, чрез пълномощник, против решение 1057 от 19.03.2025 г. по адм.д. 1063/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отхвърлил жалба на сдружението срещу решение РД-02-14-2423/22.11.2024 г. на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (Euro-MED) 2021-2027 г. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Сдружението твърди, че съдът се е произнесъл, без да обсъди всички относими обстоятелства по спора; не е приложил и обсъдил Насоките и Наръчника по програмата, на които се е позовал органът. Оспорва извода за допуснат конфликт на интереси при възлагане и приемане на работа по проекта от едно и също лице, а именно от изпълнителния директор на сдружението, тъй като дейностите са възложени от дружеството, представлявано от изпълнителния директор Р. Г., на физическото лице Р. Г. като ръководител екип, експерт по изпълнение и "член на Управляващия комитет". Сочи, че не е допуснал неправомерност на разходите за възнаграждения за посочените позиции по проекта и няма финансова вреда, която да обосновава твърдяната от органа нередност, за която е определена финансова корекция. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът ръководителят на Националния орган по Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (Euro-MED) 2021-2027 г., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на съдебни разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен договор РД-02-29-351/06.06.2024 г. между МРРБ като Национален орган и АРИР в качеството му на партньор по проект EURO MED 0200399 Green and Resilient European Excellence Network for Smart MED SMEs, Програма Интеррег VI-Б Euro-MED 2021-2027г., на партньора е предоставено национално съфинансиране, под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект GREENSMARTMED, Green and Resilient European Excellence Network for Smart MED SMEs. В хода на извършена проверка за изпълнението на договора НО е установил, че изпълнителният директор на Сдружението със свои заповеди 01-А-Green Smart Med от 02.01.2024 г., 02-А - Green Smart Med от 01.02.2024 г. и 03-А- Green Smart Med от 01.03.2024 г. сам е определил себе си в екипа за управление на позиция "ръководител на проекта", "експерт по изпълнението", а със заповеди 04-А- Green Smart Med от 01.04. 2024 г. и 05-А-Green Smart Med от10.05.2024 г. се е определил и като "член на Управляващия комитет". Ръководител на Националния орган по Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн 2021-2027 г. е приел, че сдружението е допуснало нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, представляващо нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), за която е определил финансова корекция от 100% върху стойността на допустимите разходи, отчитани по допълнително споразумение и анекси към трудов договор, сключен между СНЦ АРИР и изпълнителния директор Р. Г. в качеството й на служител, заемащ длъжността ръководител проект, "експерт по изпълнението" и член на Управляващия комитет. Според издателя на акта изпълнителният директор има частен интерес, който може да засегне безпристрастното и обективно изпълнение на професионалните задължения, касаещи назначаването на Р. Г. на посочените позиции за изпълнение на проекта. Приел е, че бенефициерът е нарушил чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18.07.2018 г. и е допуснал конфликт на интереси във връзка с проект Euro-MED 0200399 Green and Resilient European Excellence Network for Smart MED SMEs, по Програма Интеррег VI-Б Euro-MED 2021-2027 г. с партньор СНЦ "АРИР - Стара Загора, финансиран с Договор за субсидия от 10.04.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР, сключен между УО и Водещия партньор University of Bergamon, Italy. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил подадената от Сдружението жалба като неоснователна. Върховният административен съд приема решението за неправилно поради следното: Преди да се произнесе по материалната законосъобразност на акта, съдът следва да провери компетентността на неговия издател. Конкретното производство по определяне на финансова корекция се е развило между ръководителя на НО по Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (Euro-MED) 2021-2027 г. и Сдружение с нестопанска цел Агенцията за регионално икономическо развитие. На Сдружението е предоставено национално съфинансиране за изпълнение на проект Green and Resilient European Excellence Network for Smart MED SMEs по силата на сключен между страните договор РД-02-29-351 от 06.06.2024 година, по който НО е в качеството на "договарящ орган", а Сдружението е сключило договора в качеството на "партньор". Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (Euro-MED) 2021-2027 г.обединява партньори от 10 страни-членки на Европейския съюз (България, Кипър, Хърватска, Франция, Гърция, Италия, Малта, Португалия, Словения и Испания), както и четири държави подпомагани от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) Албания, Черна гора, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина. Участват общо 69 региона от ниво 2 (NUTS 2). Република България участва с цялата си територия в програмата. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд - Стара Загора е решение РД-02-14-2423/22.11.2024 г. на ръководителя на Националния орган по Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (Euro-MED) 2021-2027 г. за определяне на финансова корекция на СНЦ АРИР. Първоинстанционният съд е приел, че МРРБ действа като Национален орган по програмата, поради което актът е издаден от компетентен орган, но не е изяснил в пълнота спора относно компетентността на ръководителя на Националния орган като издател на атакувания административен акт. Според създадената институционална рамка по тази програма обаче, Управляващият орган е Регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Марсилия, Франция. Водещ партньор на конкретния проект е Университетът в Бергамо, Италия. Издател на акта е ръководителят на Националния орган в България като договарящ орган. Безспорно е, че функциите на Национален орган по Програма Интеррег VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (Euro-MED) 2021-2027 г. се изпълняват от Дирекция Управление на териториалното сътрудничество, МРРБ. Съгласно Ръководството на програмата отношенията между УО, в случая разположен във Франция, и водещия партньор, разположен в случая в Италия, се уреждат с договор за субсидия. Отношенията между партньорите се уреждат със сключване на споразумение между тях. По делото е представен и приет като доказателство договорът за предоставяне на национално съфинансиране между ръководителя на НО - договарящ орган, и СНЦ АРИР като партньор, в който договор изрично е посочен кой е водещият партньор по проекта, а именно Университетът в Бергамо, Италия. Съгласно този договор, с него се уреждат правата и задълженията на партньора спрямо Националния орган по програмата. Представен е и договор за субсидия между Управляващия орган във Франция и водещия партньор Университета в Бергамо, Италия, който е на английски език без легализиран превод на български език. Представеният с молба от 21.02.2025 г. от ръководителя на НО на български език Договор за субсидия е неотносим, тъй като касае друг проект с различен водещ партньор - в Испания. При положение, че по делото се съдържат данни, сочещи на липсата на категоричен извод за компетентността на издателя на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да изиска и събере относимите към програмата документи на български език, а именно ръководството на програмата, договорът за субсидия с водещия партньор по конкретния проект, споразумението за партньорство. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, трябва да установят изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да укаже на съответната страна, че за разглежданото обстоятелство, безспорно от значение за делото, не се сочат доказателства, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на съдебното решение. В този смисъл е и съдебната практика, отразена в решение 9242/26.07.2024 г. по адм. дело 6034/2024 г.; решение 5172/24.04.2024 г. по адм. дело 11047/2023 г.; решение 5168/24.04.2024 г. по адм. дело 11046/2023 г.; решение 7734/ 21.06.2024 г. по адм. дело 4807/2024 г., всички на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да подложи на проверка нормативното основание/компетентността на ръководителя на НО да определи ФК на национален партньор при ръководител на УО във Франция и водещ партньор по проекта в Италия; да изследва допълнителното уреждане на взаимоотношенията между водещия партньор и другите партньори в споразумението за партньорство, което от своя страна да опосреди евентуално и връзката с органа, оправомощен да извършва проверки за нередности. Установяването на компетентността на ръководителяа на НО и отношенията между водещия партньор и соченото като партньор местно сдружение предопределят и възможната компетентност на органа, и квалификацията на адресата на акта като "икономически оператор" по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламента. Установяването на тези обстоятелства е условие и за материална законосъобразност на административния акт, издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Затова и доказателствената непълнота по отношение на този въпрос води до неизясненост на спора от фактическа и правна страна. В тази насока е и решението по адм. д. 8269/2024 год. на Върховния административен съд. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът да изследва относимите факти, свързани с компетентността на ръководителя на НО и с наличието на всички елементи от понятието за нередност по чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 (включително допустим адресат на акта във връзка със Споразумението за партньорство) и в зависимост от тях да формулира съответните правни изводи по съществото на спора. Доколкото касационната инстанция е препятствана да реши спора по същество, не следва и да се произнася по наличието или липсата на установен конфликт на интереси. Останалите доводи на касатора по материалната законосъобразност на акта във връзка със сочения конфликт на интереси не следва да се обсъждат от касационната инстанция. Решението подлежи на отмяна и в частта за разноските. По направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд