Решение № 10208 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2009 г.

Решение № 10208 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Община Септември моли да бъде отменено решение № 1255/09.10.2009 г. по адм. д. № 716/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 800465/15.01.2009 г. на ТД-Пазарджик като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Община Септември против РА № 800465/15.01.2009 г. на ТД-Пазарджик. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от редовно овластен орган, след проведена по ДОПК ревизия. С ревизионният акт е определен ДДС за довнасяне 143 817,15 лв с лихви, поради допълнително начислен ДДС по чл. 163а ал. 1 ЗДДС и от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. С решение на ДОУИ-Пловдив при обжалването по административен ред дължимият ДДС е намален на 142 228,41 лв и лихвите съответно. Данъкът е начислен по 17бр. фактури на "Еко бул проект" ООД с предмет сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Септември и населените места, зимно поддържане и сметопочистване, и поддържане на общинско сметище. Във фактурите доставчикът не е начислил ДДС на основание чл. 163а ЗДДС. В РА е прието, че за всяка от доставките общината е следвало да начисли данък с протокол по чл. 117 ЗДДС, който е следвавло да се отрази в дневника за продажби. Прието е също, че за доставките по фактурите по приложение № 2 от ЗДДС за общината не възниква на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като доставките не се използват за икономическата дейност на общината. Доставките, предоставени на общината се използват за извършване на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, предоставяна от общината, за която събира такси битови отпадъци. Общината осъществява тази дейност в качеството й на орган на местна власт и по чл. 3, ал. 5 ЗДДС не е данъчно задължено лице и поради това за нея не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, В решението на ДОУИ-Пловдив е намален начисленият ДДС, тъй като фактурите включват пробутване на сметище, зимно поддържане и снегопочистване, услуги с поливометачен автомобил, които не попадат в обхвата на услугите по § 1, т. 46 - 48 ЗДДС - добив, обработка или преработка на отпадъци и за тях не е приложима системата на обратно начисляване по чл. 163а ЗДДС Намалението на ДДС е върху стойността на услугата снегопочиствне и за услугата с поливометачен автомобил. В РА е прието, че по чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчно задължена за извършваните от нея дейности или доставки в качеството й на орган на местна власт. На това основание за общината не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че по чл. 163а ЗДДС общината следва да начисли данък по доставките, по приложение № 2 - битови отпадъци, производствени отпадъци, строителни отпадъци, опасни отпадъци и услуги по добив, обработка или преработка на отпадъците по т. 1 - 4. В § 1, т. 2, 46 - 48 ЗДДС са дадени определяни за битови отпадъци, добив на отпадъци, обработка и преработка на отпадъци съответно. Съдът е приел, че фактурираната услуга сметосъбиране попада в обхвата на чл. 163а ЗДДС и приложение № 2 към него. Услугата сметоизвозване не е включена в приложение № 2, но тъй като цената за двете услуги е дадена общо на основание чл. 128 ЗДДС е прието, че се касае за една основна доставка - услугата по сметоизвозване съпътства основната доставка - услугата по сметосъбиране, за която е приложим чл. 163а ЗДДС. Съдът е приел, че за общината не е приложим чл. 3, ал. 5 ЗДДС за доставките, по които е получател, тъй като текстът се отнася за извършваните от общината дейности или доставки и не касае получените доставки. Приел е също, че не е налице хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 5 ЗДДС за приспадане на данъка, тъй като общината с полученото по доставките не е извършила последващи облагаеми доставки. Съдът е цитирал § 1, т. 7 ЗДДС, в който са определени дейности или доставки, извършвани от общината в качеството й на орган на местна власт така: дейностите се извършват от лице, създадено със закон в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт и не могат да се извършват от търговец, освен, ако това му е възложено със закон и е установена такса с нормативен акт. Таксите за сметосъбиране са установени със ЗМДТ. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че общината е предоставяла услуги на населението по сметосъбиране, почистване на обществените територии и поддръжка на депо за битови отпадъци. Приел е също, че получените доставки се използват за дейността по сметосъбиране, възложена на общината в качеството й на орган на местна власт, за които се събират такса и за тези дейности общината не е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Тези дейности не са икономически и за тях общината не начислява ДДС, а на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС няма право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който е следвало да се самоначисли. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилно органите по приходите и съдът са приели, че дейността на общината по сметосъбирането й е възложена в качеството й на орган на местна власт. Правилно съдът е приел, че за тази дейност общината не е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 5 ЗДДС, поради което за тях общината не начислява ДДС и няма право на приспадане на данъчен кредит, но следваше съдът да направи и следващият извод, че общината не начислява ДДС за тези дейности и по чл. 163а ЗДДС, а не само за извършвани от нея доставки, във връзка със сметосъбирането. По чл. 3 ЗДДС данъчно задължени са лицата, извършващи независима икономическа дейност. След като органите по приходите и съдът са приели, че за общината дейността по сметосъбирането не е икономическа следваше предвид чл. 3, ал. 1 и 5 да приемат, че общината е данъчно незадължено лице. В този смисъл е решение на СЕО от 29.09.2009 г. по дело С-246/2008 г. От правилно установените факти съдът е направил незаконосъобразни правни изводи за приложението на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. По този текст органите на местна власт не са данъчно задължени за извършваните от тях дейности или доставки в качеството им на органи на местна власт, включително, когато събират такси. Текстът обхваща не само извършвани достоавки от общината, но и дейности, извършвани от нея. В случая дейността по сметосъбиране и обработка на битови отпадъци е извършвана от общината в изпълнение на фунскциите й на орган на местна власт по чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ. По чл. 2 от ЗМСМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. По чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗМСМА благоустрояването на населените места и кумуналните дейност са включени в обхвата на въпросите от местно значение, които законът е възложил на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно. По чл. 16, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, а по чл. 19 от ЗУО общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на своя територия, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. За тази дейност общината събира такси по чл. 6, т. 1 ЗМДТ. Осъществяването на дейността по сметосъбиране в случая е извършвано от общината чрез "Еко бул проект" ООД по договор за възлагане, приложен по делото. От факта, че общината е получател на доставката на услуга по сметосъбиране по фактурите не следва, че тази дейност не е на общината предвид цитираните по-горе закони, с които й е възложено благоустрояването на населеното място и извършване на кумунални услуги, сметосъбирането и управлението на отпадъците. В случая общината е извършвала възложените й по закон дейности чрез фирма по сключения договор за възлагането на дейността по сметосъбирането на посочената фирма. За общината е приложим чл. 3, ал. 5 ЗДДС и тя не е данъчно задължена за дейността по сметосъбиране на битови отпадъци за процесния период, която за нея не е икономическа, както са приели органите по приходите и съда. Дейността е извършвана в качеството на общината на орган на местна власт, налице са условията на чл. 3, ал. 5 ЗДДС за тази дейност за общината да се приеме, че не е данъчно задължено лице за дейността по сметосъбирането на битови отпадъци и неправилно с РА е начислен ДДС върху стойността на фактурите и съответни лихви. Щом дейността по сметосъбиране не е иконочисека за общината и е извършвана от нея в качеството й на орган на местна власт, чрез трето лице, за тази дейност на основание чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчно задължено лице и не следва да начислява данък по чл. 163а ЗДДС за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови отпадъци. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в обжалваната част за начислен ДДС в размер 142 228,41 лв и 24 356,06 лв лихви. Ответникът следва да заплати разноски по делото на касатора в размер 800 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,