Решение № 1551 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2010 г.

Решение № 1551 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Магърдич Сахак Сахакян, Ара Сахак Сахакян, Невенка Георгиева Сахакян и Матилда Ара Сахакян - Нюхус, всички чрез адвокат Кремена Недкова Табакова против решение № 146 от 13.11.2008 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 76/2007 г. С него се отхвърля жалбата им срещу отказ на кмета на Община Сливен, изразен в писмо изх. № 9400 - 6749 от 19.03.2007 г. по описа на община Сливен, да отмени на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ Заповед № 176 от 11.03.1980 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Сливен за отчуждаване на имот с № 30 в м. "Хисарлъка" по плана на гр. Сливен. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат основания за отмяна - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по същество с което бъде отменен мълчаливия отказ и отменено отчуждаването. Свеждат се до необосновани изводи относно установените факти и правни изводи в нарушение на материалния закон относно материалните предпоставки по чл. 31, ал. 1 ЗОС за отмяна на отчуждаването. Ответникът, Кметът на Община Сливен е взел становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни ТП "Декотекс" АД, Областният управител на Сливен и Министърът на регионалното развитие и благоустройството не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като след издаване на отчуждителната заповед през 1980 г. е изпълнена една от хипотезите на чл. 31, ал. 1 ЗОС - започнало е мероприятието с издаване на архитектурен проект и разрешение за строеж съгласно § 3 ДРЗОС. Доводите, че част от имота е държавна и частна собственост са неоснователни, тъй като не са били известни при издаване на акта за отчуждаване. Също така, че законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му и не се влияе от факта че болничния комплекс не е приет по предвидения от закона ред. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу отказ на кмета на община Сливен да отмени отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 ЗОС, извършено със заповед през 1989 г. Възраженията са били за незаконосъобразност при наличие на материалните предпоставки за отмяна на отчуждаването, тъй като имота не се ползва по предназначение. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил, че имота е бил отчужден за изграждането на болничен комплекс, което е започнало, но обекта останал незавършен. Установено е, че има архитектурен проект и строително разрешение, че част от имота е държавна собственост, а друга, частна собственост на търговско дружество. При анализиране на предпоставките по чл. 31, ал. 1 ЗОС съдът е приел, че мероприятието е било започнало, което е пречка за отмяна на отчуждаването. Установено е, че част от него не е общинска собственост, което също прави невъзможно отмяната на отчуждаването. Прието е, че строителството не е завършено, който факт не дава възможност за преценка дали се ползва по предназначение но установените факти относими към хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗОС са достатъчно основание да бъде законосъобразен обжалвания отказ за отмяна на отчуждаването. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Според чл. 31, ал. 1 ЗОС ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота, мероприятието по подробно устройствения план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение. В настоящия случай е безспорно установено, че за мероприятието за което е отчужден имота - Болничен комплекс са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж, което е достатъчно за извода, че мероприятието е започнало съгласно § 3 ЗОС, както правилно е прието в обжалваното решение. Наред с тези правилни изводи съгласно тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че наследниците на отчужден собственик не могат да искат отмяна на отчуждаване на основание чл. 31 ЗОС, когато техният наследодател е починал преди влизането на закона /ЗОС/ в сила. На второ място, не може да се иска на основание чл. 31 ЗОС отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони преди влизането в сила на Закона за общинската собственост. Мотивите са, че правото да се иска отмяна на отчуждаването като имуществено право е наследимо, но не може да бъде наследено когато наследодателят е починал преди 01.06.1996 г. когато е влязъл в сила ЗОС. Това е така, защото към момента на откриване на наследството, това право не е било част от актива му по причина, а че не е било законово регламентирано. В настоящия случай Невенка Георгиева Сахакян е наследник на Оник Сахак Сахакян, последният починал през 1991 г. поради което тя няма право да иска отмяна на отчуждаването съгласно тълкувателното решение, а когато искането не е подадено от всички собственици от които е отчужден имотът, то не може да произведе последици отмяна на отчуждаването. Наследниците могат да предявят искане за отмяна на отчуждаването само ако наследството е било открито след приемане и влизане в сила на ЗОС каквато хипотеза не е налице в случая по делото. От друга страна разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗОС съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, приложими само за отчуждавания, извършени по реда на ЗОС и не може да релевира основание за отмяна на отчуждаване извършено преди неговото приемане при друга нормативна уредба - приключило правоотношение по Закона за териториално и селищно устройство /отменен/. Или, за отчуждаване извършено преди влизане в сила на ЗОС по реда на други закони е приложима уредбата според реституционните закони, приети след 1991 г., чиито хипотези и материални предпоставки са различни от тези уредени в чл. 31, ал. 1 ЗОС. При изложените съображения обжалваното решение не съдържа сочените касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на Община Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред Върховния административен съд в размер на 150 лева съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер касаторите следва да заплатят по равно - 37.50 лева всеки от тях. За разноските пред административния съд е неоснователно искането на общината, тъй като решението не е обжалвано от нея и няма процесуална възможност за присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение