Решение № 2535 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2010 г.

Решение № 2535 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Николай Николов от гр. Шумен, чрез процесуалния му представител - адвокат Миланова, против решение № 17 от 4.III.2010 г. по адм. дело № 86 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Министерството на правосъдието за заплащане на неимуществени вреди по частичен иск в размер на 12 500 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в писмена защита поддържа жалбата на изложените в нея основания, които в по-голямата си част съдържат голословни твърдения и обидни квалификации за съда като цяло и за отделни магистрати. Ответникът - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ангелов, оспорва основателността на касационната жалба, като моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че както министърът на правосъдието (наричан по-нататък за краткост "министърът") лично, така и отделни служители в Министерството на правосъдието не са бездействали при изпълнение на служебните си задължения по проверка на изнесените от касатора сигнали в жалба рег. № 94-Н-120 от 17.V.2004 г. за нарушения от магистрати и съдебни изпълнители по конкретни дела, а са предприели предвидените в Закона за съдебната власт и в другите нормативни актове, регламентиращи техните правомощия, действия, като са изготвили съответни становища и отговори, от което е направил извод, че по отношение на касатора не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилния извод, че предявеният против държавата иск за бездействие на министъра на правосъдието и подчинените му длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като по отправената до него жалба от касатора вх. № 94-Н-120 от 17.V. 2004 г. министърът с писмо изх. № 499 от 17.V.2004 г. е изискал справка от Окръжния съд - Шумен, с писмо от 31.V.2004 г. е изискал справка от Районния съд - Нови пазар, и с писмо от 5.VII.2004 г. е изискал още една справка от Окръжния съд - Шумен, по движението на делото - предмет на жалбата. В отговор на тези писма административните ръководители на заинтересованите съдилища след щателна проверка са изготвили справки, от които министърът в рамките на правомощията му по ЗСВ и при дадената му оперативна самостоятелност е взел решение, че няма основание за търсене на дисциплинарна или наказателна отговорност от уличените от касатора магистрати и съдебни служители, и не е изготвил предложение за налагане на наказание. Правилно и законосъобразно въз основа на тези приети за безспорни обстоятелства съдът е приел, че по делото не е било доказано бездействие на министъра или на подчинени негови служители при изпълнение на тяхната служебна дейност, както и че неангажирането на дисциплинарната отговорност на магистрати от посочените по-горе съдилища не би могло да причини имуществени или неимуществени вреди на касатора, и че дори и такива според него да са му причинени, те не са в пряка причинна връзка с действията на ответника, и е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Следователно, като е отхвърлил предявения от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерството на правосъдието, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,