Решение № 2669 от 14.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Лингорова-Христова против решение 5671 от 10.10.2022 г., постановено от Административен съд София град, Второ отделение, 68 състав, по адм.д. 3814/2022 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен в друго производство. Изразява становище, че съдът не е изследвал и не му е предоставил процесуална възможност да докаже, че не е налице такъв спор, а се касае за нарушение на процедурите по издаване на решения за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, допуснато от Поземлена Комисия (понастоящем Общинска служба по земеделие) гр. Троян. Незаконосъобразно било отхвърлено доказателственото искане за представяне на документи, удостоверяващи състава на поземлената комисия към м. декември 1995 г. Не били обсъдени и доводите в депозираната по делото писмена защита, а единствено била приета тезата на административния орган. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на искането за издаване на заверен препис от поискания документ. Ответникът началникът на Общинска служба по земеделие гр. Троян, в писмен отговор чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Р. Нейкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че с отправеното искане за предоставяне на препис от решението са заявени вещни права, които следва да бъдат установени в друго производство. Според участващия по делото прокурор, след установяването, че жалбоподателката е техен носител, тя би могла да поднови искането си за препис от процесното решение. Поради това счита, че обосновано е прието от съда, че въпросите, свързани с изясняването на наличието на вещни права и техният обем, са извън компетентността на административния орган и на административния съд. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. Лингорова-Христова за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5671 от 10.10.2022 г., постановено от Административен съд София град, Второ отделение, 68 състав, по адм.д. 3814/2022 г. е отхвърлена жалбата Н. Лингорова-Христова срещу отказ, обективиран в писмо на началника на Общинска служба по земеделие гр. Троян, изх. РД 12-05-48-2 от 25.10.2021 г. и жалбоподателката е осъдена да заплати на Общинска служба по земеделие гр. Троян разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град е приел, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като в него се съдържа властническо волеизявление - отказ за издаване на оригинал/препис от решение на Общинска служба по земеделие (ОСЗ), същият е издаден от компетентен административен орган, постановен е в предвидената от закона писмена форма, като е мотивиран с фактически и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд е установил, че в молбата на Н. Калчева по повод на която е издадено оспореното писмо, се иска да ѝ се издаде оригинал /препис/ на решението 12196 от 11.12.1995 г., в което освен Д. Дудевски, фигурира и М. Грънчарова. Приел е, че се твърди наличието на две решения 12196 от 11.12.1995 г. на Поземлена комисия (ПК) гр. Троян, в които са посочени различни наследници, на които се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници - в едното наследодателката й М. Грънчарова не фигурирала, а в това, в което намерила в личния си архив М. Грънчарова била посочена, ведно с Д. Дудевски. Поради това съдът е счел, че наличието на твърдения за два източника на вещни права безспорно обуславя извод, че се касае за спор за материално право/вещноправен спор/, в т.ч. кои са носители на правото на собственост, поради което е недопустимо същият да бъде разрешаван чрез издаване препис от документ. Анализиран е предвиденият в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) ред за промяна на вече постановеното решение на бившите ПК (настоящите ОСЗ). Формиран е извод е, че проверката на източниците, удостоверяващи вещните права е извън производството по извършване на административна услуга за издаване препис от документ и може да се осъществи след преценка основанията визирани в ЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Правилно съдът е приел, че след като се твърди наличието на две решения на ПК от 1995 г. с фигуриращи различни лица, на чиито наследници е възстановена собствеността на описаните земеделски земи, но се иска издаването на решение с точно определено съдържание, то се касае за спор за материално право. Действително се установява, че са налице два източника на вещни права, като в касационната жалба се твърди, че са постановени три различни решения 12196 от 11.12.1995 г. от различни състави на поземлената комисия. Това обаче не променя обоснования извод на съда, че проверката на източниците, удостоверяващи вещните права, съответно извършването на проверка на обстоятелството кои са адресатите на актовете на поземлената комисия, е извън компетентността на административния орган в производство по реда на § 8 от ПЗР на АПК и следва да бъде осъществена по друг процесуален ред. В тази връзка основателно първостепенният съд е оставил без уважение доказателственото искане на настоящия касатор за представяне на документи, удостоверяващи състава на поземлената комисия към м. декември 1995 г. Преценката относно компетентността на издателя на визираните по- горе адм. актове за възстановяване на собственост върху земеделски земи е въпрос, който е относим към законосъобразността на цетераните от касаторката решения на ПК - Троян и следва да се преценява в производство по тяхното обжалване, поради което е недопустимо обсъждането на тези обстоятелства в производство относно извършване на административна услуга. Обосновано съдът е счел, че е предвидена нормативна възможност за промяна на вече постановеното решение на бившите ПК (понастоящем ОСЗ), включително в частта на адресата. Така според разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ при откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Изрично е предвидено, че този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. От своя страна ал. 7а на чл. 14 ЗСЗПЗЗ регламентира, че заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението ѝ. Тази нормативна регламентация е още един аргумент в подкрепа на тезата, че изпълнението на поисканата административна услуга не би могло да осигури търсената от лицето правна защита. Издаването на препис от решението на ПК- Троян с исканото от касационния жалбоподател съдържание, в частта относно адресатите на акта, означава сезираният орган да се разреши спор за материално право, което е извън компетентността на административните органи, натоварени със земеделската реституция, както и на подпомагащите ги такива. Налице е и възможност защитата на твърдените права да бъде осъществена по исков ред, като няма пречка в хода на вече образувано исково производство съдът да задължи ОСЗ - Троян да представи заверен препис от наличните решения 12196 от 11.12.1995 г. на ПК, както и да бъде оспорена истинността на всяко едно от тях. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът на практика безмотивно е кредитирал тезата на ответния административен орган. Макар в съдебното решение да не е посочено изрично, че не се възприемат доводите, изложени в депозираните писмените бележки, същото е постановено при съобразяване на всички приобщени по делото доказателства и след изясняване на спора от фактическа и правна страна. След като в съдебното решение са формирани изводи от правна страна, които обосновават законосъобразност на постановения от административния орган отказ да се издаде оригинал/препис от акта на ПК, макар възраженията на жалбоподателя да не са били изрично възпроизведени в мотивите на съдебния акт, то същият е в достатъчна степен обоснован. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващо юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 100 лв., който размер е определен съобразно нормите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,