Решение № 8942 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2018 г.

Решение № 8942 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК и чл. 24б от ЗАДС. К. Н. на М. П. моли да бъде отменено решение № 2260/18.12.2017 г. по адм. д. № 2236/2017 г. на АС - П., с което е отменено негово решение № 939/19.07.2017 г. като неправилно и преписката е върната за произнасяне съобразно дадените указания от съда. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. По частната жалба на ответника в дадения от съда срок не е подал възражение. Ответникът по касационната жалба "Р.-Е." ООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Дружеството е подало частна жалба против определение № 260/06.02.2018 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските. Поддържа, че определението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и неправилно приложение тълк. р. № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалби, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Р.-Е." ООД решение № 939/19.07.2017 г. на началника на М. П., с което на основание чл. 24а, ал. 6, т. 7, чл. 24, ал. 2, т. 4 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане рег. № 32-150254/02.06.2017 г. на "Р. Е." ООД и е върнал преписката на началника на М. П. за ново произнасяне по искането съобразно указанията на съда. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно тълкуване и приложение на чл. 24, ал. 2, т. 4 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС от административния орган. Съдът е приел, че административният орган не е мотивирал извода за непредставяне на необходимите документи по чл. 24а, ал. 6, т. 7 от ЗАДС - документ за собственост или договор за наем на обекта. Към искането, с което е сезиран административният орган е приложено разрешение за строеж № 311/01.11.2004 г. на главния архитект на О. К., с което на "Р. Е." ООД в качеството на възложител видно от нот. акт № 143, нот. д. № 843/2003 г. и О. К. е разрешено да извършат строеж I категория на дестилерия за преработка на етерично-маслени култури, външно ел. захранване и външен водопровод с дължина 844 м. в поземлен имот № 065011, м. "Кесе дере", в землището на с. Я.. Представен е и нот. акт № 77/28.03.2005 г. по нот. д. № 245/2005 г., с който "Р. Е." ООД е признато за собственик по покупка на поземлен имот № 065011, находящ се в м. "Кесе дере", в землището на с. Я.. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешението за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж в чужд имот по силата на специален закон. Представеното разрешение за строеж с посочен в него нотариален акт, от който "Р. Е." ООД черпи вещни права върху имота предвид чл. 153, ал. 1 от ЗУТ са достатъчни да установят спазването на условието по чл. 24а, ал. 6, т. 7 от ЗАДС, след като е установено от протокола за проверка от 21.06.2017 г., че строежът е извършен и дестилерията е действаща. В протокола в т. 2 изрично е констатирано, че обектът е собствен на проверяваното лице. Към искането е било представено и удостоверение № 307/13.06.2008 г. на О. К., Дирекция "Устройство на територията", с което се удостоверява, че "Р.-Е." ООД е собственик на дестилерията за преработка на етерично - маслени култури в ПИ 0650011, местност "Кесе дере" в землище с. Я.. Приложен е и протокол образец 16 за установяване годността за ползване на строежа, в който като собственици на терена са посочени "Р. Е." ООД и О. К., според който строежът, който включва и външен водопровод е приет на 20.06.2008 г. Вещото лице по назначената по делото техническа експертиза е дало заключение, че с използваното от дружеството тежко гориво с код по КН 27101964 се произвежда пара, която се използва в дестилационния процес на етерични и маслени култури, като отоплението и климатизацията на административната сграда се осъществява чрез сплит климатизатори без използване на пара от изгарянето на енергийния продукт. Предвид заключението на вещото лице обосновано съдът е приел, че енергийният продукт се използва само в производствения процес по дестилация на етерични и маслени култури, за цели различни от отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 и чл. 4, т. 37, б. "б" от ЗАДС, поради което енергийният продукт не е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. О. в чл. 4, т. 37 от ЗАДС на енергиен продукт за отопление изисква продуктът да участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергиен продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение: б/ за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е доказано наличието на изключението по б. "б" от чл. 4, т. 37 от ЗАДС моторното гориво се използва само за производствени нужди и не се използва като гориво за отопление. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер 500 лв, предвид данните в първия договор за правна защита и съдействие за определяне на адвокатското възнаграждение с включено ДДС. Частната жалба разгледана по същество е основателна. С определение № 260/06.02.2018 г. по адм. д. № 2236/2017 г. на П. административен съд, е оставена без уважение молбата за изменение на решение № 2260/18.12.2017 г. по адм. д. № 2236/2017 г. на АС - П. във частта за разноските. Съдът е приел, че в банковото платежно нареждане от 31.10.2017 г. е записано основание "плащане по договор", като липсва наименование, номер и дата на договора. Според съда в противоречие с т. 1, пр. 2 от тълк. р. № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС в договора не е отбелязан начина на плащане. Позоваването на тълк. р. № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС в случая не е основателно. При непосочен начин на плащане важат по-тежките изисквания да е доказано плащане по банков път. Видно от платежното нареждане по сметката на пълномощника на дружеството са преведени от дружеството 600 лв на 31.10.2017 г. Представен е договор за правна защита и съдействие между дружеството и адв. С. И. за договорено представителство по адм. д. № 2236/2017 г. на АС - П. с договорено възнаграждение 600 лв с ДДС, което включва 500 лв адвокатско възнаграждение и 100 лв ДДС. С. не твърдят между дружеството и адв. И. да има други договори освен представения, поради което съдът следваше да присъди 500 лв разноски за адвокатско възнаграждение. Определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменение на решението в частта за разноските като се присъдят 500 лв разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, I отделение,