Решение № 8651 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2016 г.

Решение № 8651 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9964/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Винпром - Р." АД, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. "Трети март" № 44, представлявано от управителя Н. К., чрез пълномощника адв. Р. С., срещу решение № 26 от 14 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 79/2016 г., по описа на Административен съд- Р., с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против решение № Р-100/32-47776 от 19 февруари 2016 г. на Директора на Агенция "Митници". Със същото решение касаторът е осъден от първоинстанционния съд да заплати на Агенция "Митници" сумата от 300, 00 (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като съдът се произнесе по съществото на спора, с отмяна на административния акт, а при условията на алтернативност - да се върне делото на инстанцията по същество за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на направените в касационното производство съдебно-деловодни разноски. От ответника е постъпил писмен отговор в законоустановения 14-дневен срок, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на "Винпром - Р." АД, срещу решение № Р-100/32-47776 от 19 февруари 2016 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС и чл. 53, ал. 1, т. 3 от същия закон му е отнет лиценз № 122 - за производство и складиране на акцизни стоки за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00027001, находящ се на адрес гр. Р. 7012, бул. "Трети март" № 44, община Р., област Р. и е прекратено действието на лиценза за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки. Съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, че оспореното решение отговаря на задължителните условия, въведени с чл. 59, ал. 2 от АПК и в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на неговата материална законосъобразност, първостепенният съд не е установил нарушения . Обсъдил е, че с наказателно постановление № 228 от 12 декември 2014 г. на началника на М. Р., за нарушение по чл. 110, ал. 1 от ЗАДС (за невнасяне на дължимия акциз в срока по чл. 44 от ЗАДС), на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 500, 00 лв. (петстотин лева) и с наказателно постановление № 125 от 20 октомври 2015 г. на началника на М. Р., за нарушение на чл. 110, ал. 1 от ЗАДС, е наложено още едно административно наказание "имуществена санкция", за нарушение на чл. 110, ал. 1 от ЗАДС (за невнасяне на дължимия акциз в срока по чл. 44 от ЗАДС), в размер на 1 000, 00 лв. (хиляда лева). И двата акта не са обжалвани и са влезли в сила - съответно на 29 декември 2014 г. и на 30 октомври 2015 г. Въз основа на установените от факти първоинстанционния съд е направил извод за законосъобразност на оспореното пред него решение за отнемане лиценза за управление на данъчен склад и за прекратяване на неговото действие, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е установено, че действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява при отнемане на лиценза, а в ал. 2, т. 1 от посочената е предвидено, че лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията на чл. 47 от ЗАДС. В случая, правилно инстанцията по същество е установила, че търговското дружество е престанало да отговаря на условието, въведено в чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС - да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение и по - конкретно, при извършване на повторно нарушение. В ЗАДС, с чл. 4, ал. 1, т. 17, законодателят е дефинирал понятието "повторно" нарушение - такова, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е било наложено наказано за същото по вид нарушение. Видно от приобщения доказателствен материал по делото безспорно е установено, че на "Винпром - Р." АД са съставени две влезли в сила наказателни постановления - № 228 от 12 декември 2014 г. и № 125 от 20 октомври 2015 г., издадени от началника на М. Р.. Същите са били съставени за едно и също по вид административно нарушение от дружеството - за невнасяне на дължимия акциз в срока по чл. 44 от ЗАДС и обосновават "повторност", извършена в рамките на една година от влизане в сила на наказателното постановление за първото нарушение. Ето защо, административният съд правилно е установил, че е налице повторност по смисъла на чл. 4, т. 17 от ЗАДС с оглед установения период на влизане в сила на процесните наказателните постановления - 29 декември 2014 г. и 30 октомври 2015 г. Ирелевантни са за настоящия спор са основанията, изложени от касатора, обосноваващи хипотезата на чл. 107з от ЗАДС, тъй като видно от доказателствата по делото не е представено споразумение между административнонаказващия орган и нарушителя за прекратяване на двете административнонаказателни производства, по които са издадени процесните наказателни постановления. Последните са влезли в сила по смисъла на чл. 64 от ЗАНН - не са били обжалвани от дружеството и са породили търсения с тях правен ефект, налагане и изпълнение на административното наказание. С оглед изложеното, решението на първостепенния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да се остави в сила, като правилно. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,