Решение № 13341 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2016 г.

Решение № 13341 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Г. М" ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. П., против Решение № 4019 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 6739/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № Р-2211-1403098- 091-01/18.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № 855/09.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. С.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на посочените доставчици, при установеното последваща реализация на предмета на доставките. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките на зърно: пшеница, царевица и др. от доставчиците "К Б Г" ЕООД, "Агромашина" ЕООД и "М.- Р." ООД в данъчни периоди 01.06.- 31.12.2013 г. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки и тъй като РА е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и без съществени нарушения на процесуалните правила, същият е в съгласие с материалния закон и е законосъобразен. 1.По оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство. Оплакването е неоснователно. Представената жалба до Районна прокуратура не обвързва административния орган с определени задължения, доколкото същата не представлява доказателство за образувано или приключило с окончателен акт наказателно производство. 2.По оплакванията за необоснованост и противоречие с материалния закон. Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на доставките на процесните стоки - родовоопределени вещи като първа предпоставка за признаване на получателя - РЛ на право на данъчен кредит. Органите по приходите, след като са установили, че преките доставчици не са имали регистрация като търговци на зърно, съгласно ЗСТЗ, не са представили каквито и да е документи за процесните сделки, нямат активи, нито персонални и технически ресурси за изпълнение на доставките, някои от тях - "КБГ" ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС преди датата на издаване на част от процесните фактури, по сделките няма извършени плащания, са приели, че доставките не са реално изпълнени. Освен това, липсват доказателства за транспортиране на стоката /включително, за собственост на МПС, пътни листа и доказателства за заплащане на транспортни разходи/. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че не е установено отделянето на родово- определената стока от страна на доставчиците и предаването и транспортирането й до ревизираното лице. Решението е правилно. При очертания по-горе предмет на доказване, в тежест на ревизираното лице е било доказването на твърдените от него доставки. Установяването на произхода на стоката /в случая родово-определени вещи/ наистина не е част от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но при доказано реално изпълнение на пряката доставка. За доставчиците на РЛ, чието счетоводство не е могло да бъде проверено нито от вещото лице по делото, нито в ревизионното производство, е трябвало да бъде доказано как са се разпоредили с правото на собственост на големи количества - тонове зърно, като такива доказателства не са представени нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА. В случая именно предаването и транспортирането на стоката е било главен предмет на спора. Противоречието между обясненията на ревизираното лице и декларациите на доставчиците му "КБГ" ЕООД, "АГРОМАШИНА" ЕООД и "М. - Р.", че в счетоводствата на дружествата не фигурира клиент "ГРАНИТ М" ЕООД, че същите не са издавали фактури на ревизираното лице и не познават такъв клиент подкрепя фактическите изводи на първоинстанционния съд, че процесните фактури не отразяват действителни данъчни събития. Тези изводи се подкрепят и от обстоятелството, че при извършената насрещна проверка на "Терминален оператор" ЕООД, дружеството е декларирало, че няма и не е имало сключен договор за наем на транспортни средства с "КБГ" ЕООД, не е издавало фактури за наем на транспортни средства на "КБГ" ЕООД и не притежава собствени транспортни средства. Съгласно заключението на вещото лице за доставките от доставчик "М. Р." ООД, не са представени транспортни документи, въпреки, че по данни на жалбоподателя транспорта е за негова сметка. Ето защо остава недоказано по делото кой е поръчал и заплатил транспорта на стоката, от кого е бил нает, чия собственост са транспортните средства, превозили количествата зърно, как и къде е предадено и измерено същото, от кого е получено. В допълнение обстоятелствата, че по сделките няма извършени плащания, както и че голяма част от фактурите не са включени в дневниците за продажба на доставчиците, представените едва пред вещото лице в съдебното производство товарителници подкрепят фактическите изводи на първоинстанционния съд относно недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно е на материалния закон и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски. Такива са поискани своевременно, поради което следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение