Решение № 6271 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 5240/04.08.2023г., постановено по адм. дело 6938/2022г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Фешън Рентал ЕООД е прогласен нищожността на РА Р-22221021000020-091-001/23.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден и изменен с решение 936/13.06.2022г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 9 752.15лв. главница и 1 755.22лв. лихви за забава за периодите 2018г., 2019г. и 2020г. и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница от 6 658.24лв. и лихви за забава в общ размер на 2 167.54лв. за данъчни периоди януари, февруари и декември 2019г. и юли и октомври 2020г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че е представена Заповед РД-01-128/18.02.2020г., издадена от директора на ТД на НАП София с която ръководителя на ревизията е бил оправомощен по съответния ред, предвид нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че заповедта се намира в данъчната преписка и е посочена в съпроводителното за това писмо и ако съдът не я е бил установил е имал задължението да я изиска от данъчния орган. Ведно с касационната жалба процесната заповед е приложена към нея. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък. Депозирана е и частна жалба срещу определение 8917/16.10.2023г., постановено по същото дело, с което е изменено решението на съда в частта за разноските и в тежест на данъчния орган са присъдени и разноски за изготвени експертизи в размер на 1 150лв. Счита определението за неправилно и противоречащо на материалния закон. Ответникът Фешън Рентал ЕООД, оспорва жалбата в писмен отговор депозиран чрез процесуален представител и моли съда да остави в сила решението на АССГ. Моли съда да остави и без уважение частната касационна жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна прокуратура на Република България заявява подробно становище за основателност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: С оспореното решение Административен съд София-град е обявил нищожността на РА Р-22221021000020-091-001/23.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден и изменен с решение 936/13.06.2022г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 9 752.15лв. главница и 1 755.22лв. лихви за забава за периодите 2018г., 2019г. и 2020г. и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница от 6 658.24лв. и лихви за забава в общ размер на 2 167.54лв. за данъчни периоди януари, февруари и декември 2019г. и юли и октомври 2020г. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че РА е издаден от некомпетентни органи, тъй като не са представени доказателства, че органът възложил ревизията е бил определен за това от териториалния директор на компетентната териториална дирекция на НАП София. Посочено е, че при липса на такава заповед, ръководителят на ревизията не може валидно да черпи правомощия за издаване на ревизионния акт въз основа на ЗВР. Решението е правилно. Както се приема в практиката на ВАС, по своята правна същност РА е индивидуален административен акт с декларативен характер, който по аргумент на чл. 118 ДОПК не създава задължения, а установява възникнали по силата на закона такива за данъци и задължителни осигурителни вноски. За да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионен акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Органът възложил ревизията е териториалният директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно Тълкувателно решение 5/13.12.2016г. постановено по т. д. 10/2016г. на ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция" или първият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият - въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да е налице валидно издаден ревизионен акт правомощията на длъжностните лица, които го подписват трябва да са надлежно възложени по предвидения в закона ред. В конкретния случай се сочи, че е налице валидно оправомощаване от страна на териториалния директор на НАП София по отношение на М. Хаджийска възложител на ревизията, предвид ЗВР Р-22221021000020-020-001/05.01.2021г. т.е. следва да е налице представена заповед от директора на ТД на НАП София в тази връзка. Такава заповед, както правилно е посочил и първоинстанционния съд не се съдържа в кориците на данъчната преписка, приложена към първоинстанционното дело, въпреки посоченото в касационната жалба, че Заповед РД-01-128/18.02.2020г., издадена от териториалния директор на НАП София е посочена в съпроводителното писмо. Правилно в тази връзка АССГ е приел, че издадения и оспорен РА е нищожен, тъй като не са представени доказателства, че органът възложил ревизията е бил определен за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Довода в касационната жалба, че решаващия съд при констатиране липсата на процесната заповед за оправомощаване издадена от директора на ТД на НАП София е следвало да я изиска е неоснователен. С определение от 02.09.2022г. при насрочване на делото съдът изрично е указал на данъчния орган, че следва да установи компетентността на издателя на акта и да представи цялата административна преписка, като при липса на част от нея съдът ще приеме, че релевантни документи освен тези представени не са издавани. При това положение и при посочване изрично от страна на данъчния орган в с.з. от 14.07.2023г., че няма да сочи други доказателства и с оглед многократното отлагане на делото и възможността на данъчния орган да извърши проверка на представената преписка като установи липсата на процесната заповед и я представи, настоящата инстанция приема, че АССГ е изпълнило вменените му задължения и е недопустимо процесуалното бездействие на касационния жалбоподател да се вменява във вина на съда. Както се сочи в решение 12746/18.12.2023г., постановено по адм. дело 6112/2023г. на ВАС липсата на процесната заповед Заповед РД-01-128/18.02.2020г., издадена от териториалния директор на НАП София, приложена към първоинстанционното дело, не може да се преодолее чрез последващото и представянето пред касационната инстанция, с оглед нормите на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 от АПК. Предвид горното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Неоснователна е и частната касационна жалба. С оспореното определение 8917/16.10.2023г., АССГ е присъдил допълнително и разноските за ССЕ, което е правилно. По силата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата т.е. присъждат се всички сторени от него разноски, освен ако /ал. 3/ не са представени доказателства, които не са представени в административното оспорване на акта, а са можели да бъдат представени. В конкретния случай разноските касаят такива за вещо лице, като е ирелевантно дали данъчния орган е възразил срещу част от задачите, щом съдът е преценил, че те ще имат значение за правилното разрешаване на спора. С оглед на горното и с оглед на правилността на съдебния акт, не се следва ревизиране на решението н частта за разноските, нито на оспореното определение. Предвид изхода на спора се следват разноски в полза на касационния ответник в размер на 2 856лв., по представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплащането им /л. 31-34/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,