Решение № 6857 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 33/2012 г.

Решение № 6857 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 33/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Стойка Георгиева Манолова - Стойкова, съдия в районен съд, гр. Левски, срещу решение по т. 9, протокол № 41 от 7.12.2011 г. на Висшия съдебен съвет.

С обжалваното решение Висшият съдебен съвет оставил без уважение предложението на председателя на районен съд, гр. Левски за повишаване на място на Стойка Георгиева Манолова - Стойкова, съдия в районен съд, гр. Левски, с ранг "съдия в окръжен съд", в ранг "съдия в апелативен съд".

Жалбоподателката счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Висшият съдебен съвет се произнесъл по предложение на административния ръководител на районен съд, гр. Левски, каквото не било направено. Предложението, с което била сезирана Комисията по предложенията и атестирането на Висшия съдебен съвет било да бъде проведено, на основание чл. 38, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), периодично атестиране и повишаване в ранг на съдия Манолова - Стойкова. Сочи, че с решение по протокол № 23 от 17.06.2010 г. била атестирана по повод провеждане на избор на административен ръководител на районния съд като й била определена комплексна оценка "добра". При определяне на тази оценка било взето предвид наложеното от тогавашния ръководител на районния съд дисциплинарно наказание "забележка", дисциплинарното производство по което не било приключило. С решение № 10615 от 15.07.2011 г. петчленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 14028/2010 г. оставил в сила решение № 1741 от 4.02.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14028/2010 г., с което било отменено наложеното дисциплинарно наказание. След приключване на делото административният ръководител направил предложение за провеждане на периодично атестиране и повишаване в ранг. Висшият съдебен съвет оставил без уважение предложението на административния ръководител за повишаване в ранг и не се произнесъл по предложението за провеждане на периодично атестиране. Моли съда да отмени решението по т. 9, протокол № 41 от 7.12.2011 г. на Висшия съдебен съвет със законните последици.

Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 10 ЗСВ Висшият съдебен съвет атестира съдиите в предвидените от закона случаи съобразно критериите, определени с наредбата по чл. 209а ЗСВ, респективно съобразно приетата на 28.11.2011 г. Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител. Жалбоподателката била атестирана през 2010 г. с оценка "добра", поради което законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 234 ЗСВ, Висшият съдебен съвет отказал повишаването. Решението било прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Моли съда да отхвърли жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Красимир Казаков.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. Стойка Георгиева Манолова - Стойкова е съдия в районен съд, гр. Левски от 1.12.1993 г.

2. С решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 37 от 28.10.1998 г. е повишена на място в ранг "съдия в окръжен съд".

3. Със заповед № РД-04-04 от 25.01.2010 г. на председателя на районен съд, гр. Левски на Манолова-Стойкова било наложено административно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ. Наказанието било наложено за това, че като съдия - докладчик се отвела от разглеждането на наказателно общ характер дело № 481/2005 г., с което неоправдано забавила производството по делото.

4. С решение № 53 по протокол № 6 от 11.02.2010 г. Висшият съдебен съвет потвърдил наложеното наказание.

5. С решение № 1741 от 4.02.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14028/2010 г., съдът отменил решението на Висшия съдебен съвет. Съдебното решение било оставено в сила с решение № 10615 от 15.07.2011 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 3621/2011 г.

6. С предложение, изх. № 411 от 20.09.2011 г., до Комисията по предложенията и атестирането, председателят на районен съд, гр. Левски предложил, на основание чл. 38, ал. 2 и 3 ЗСВ, да бъде проведено периодично атестиране и да бъде повишена на място в ранг "съдия в апелативен съд" съдия Стойкова-Манолова.

7. На свое заседание, проведено на 22.11.2011 г. Комисията по предложенията и атестирането разгледала предложението и решила да предложи на Висшия съдебен съвет да вземе решение да остави без уважение предложението, тъй като съдия Стойкова - Манолова не отговаряла на изискванията на чл. 234 ЗСВ - нямала "много добра" положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране.

8. С решение по т. 9, протокол № 41 от 7.12.2011 г., Висшият съдебен съвет оставил без уважение предложението на административния ръководител за повишаване на място в ранг "съдия в апелативен съд" на Стойкова-Манолова. Мотив на отказа е несъответствие с изискването на чл. 234 ЗСВ за "много добра" атестационна оценка от последното периодично атестиране.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Повишаването на място в по-горен ранг е едно от средствата за реализиране на професионалната кариера на съдията и с оглед на това негово право. То е проявление на общото право на професионална реализация и кариерно развитие, което, макар и да не е изрично посочено от законодателя като право на съдията, следва както от конституционното му право на труд и на равно третиране, така и от разпоредбата на чл. 234 ЗСВ, която регламентира условията, при които е допустимо. То е израз и на предвиденото в Европейската харта за статута на съдиите (Съвета на Европа) право на професионално израстване, чиито разпоредби, макар и незадължителни, са оптимално средство за постигане на целите, за които държавата ни се е съгласила да работи - "осигуряване на възможно най-добри гаранции за компетентност, независимост и безпристрастност на съдиите". Повишаването на място в по-горен ранг е материализиран израз на оценката на кадровия орган за качествата и достойнствата на съдията. С оглед на това то от една страна пряко засяга съответния съдия, а от друга - рефлектира директно върху стабилността, моралния интегритет и ефективността на цялата съдебна система.

Предвидената в чл. 234 ЗСВ възможност за повишаване на място в по-горен ранг е допустима при "доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения" по израза на законодателя, който би трябвало да съответства на приетия от Организацията на обединените нации принцип на повишаване на съдиите на основата на "обективни фактори, по специално способност, почтеност и опит". За да пристъпи кадровият орган към преценка на визираните в нормата изисквания законодателят е поставил изискване за наличие на две кумулативни предпоставки - срок на заемане на длъжността най-малко три години и положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". Само когато тези два релевантни юридически факта са налице кадровият орган може да обсъжда възможността за повишаване. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката безспорно е прослужила исканите от закона години на заеманата длъжност. Видно е също, че последната й комплексна оценка е "добра". Тази оценка е изготвена в хода на проведения конкурс за избор на административен ръководител на Районен съд, гр. Левски, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 207, ал. 1 ЗСВ в редакция към датата на приемането й - 17.06.2010 г., не е подлежала на самостоятелно обжалване. Жалбоподателката не е обжалвала решението на Висшия съдебен съвет за избор на административен ръководител и с оглед на това определената й атестационна оценка не е била предмет на съдебен контрол. С изменението на Закона за съдебната власт от 19.04.2011 г., Държавен вестник бр. 32, в сила от 1.01.2011 г., - § 129, ал. 3, проведените процедури по атестиране по чл. 196, т. 1 - 5 до влизане в сила на изменението се смятат за периодично атестиране. Следователно по силата на законовата разпоредба, проведеното на основание чл. 196, т. 5 ЗСВ, редакция към 17.06.2010 г., атестиране за участие в конкурс за административен ръководител е периодично атестиране по смисъла на чл. 196, т. 2 ЗСВ, редакция към датата на вземане на оспорваното в настоящото производство решение - 7.12.2011 г. Това означава, че една от двете кумулативни предпоставки за разглеждане на предложението на административния ръководител на Районен съд, гр. Левски, не е била налице. С оглед на това кадровият орган законосъобразно отказал да уважи предложението на председателя на районния съд.

Жалбоподателката твърди, че решението на Висшия съдебен съвет е незаконосъобразно, тъй като той не се произнесъл по цялото искане на председателя на Районния съд. То съдържало два петитума - за периодично атестиране и за повишение в ранг, като по искането за периодично атестиране органът не се произнесъл. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 4.01.2011 г., Държавен вестник, бр. 1, е изменена и редакцията на чл. 196 ЗСВ, в сила от 1.03.2011 г. Предвидените дотогава пет хипотези, в които на съдията се извършва атестиране, законодателят редуцирал до две - за придобиване на несменяемост и периодично, на всеки четири години. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на § 129, ал. 3 ЗСВ, която приравнява всички атестации, приети до влизане на изменението на закона в сила на периодични такива, жалбоподателката следва да бъде атестирана едва през 2014 г. До тогава, атестационната й оценка ще бъде тази, приета на 17.06.2010 г. С оглед на това органът не е имал правото да приема нова периодична атестационна оценка преди да изтече предвидения в закона четиригодишен срок, поради което той законосъобразно не се произнесъл по направеното искане.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателката, свързани с изготвената й комплексна оценка "добра" и факта на отчитане от кадровия орган на наложеното й наказание "забележка", което впоследствие е отменено от съда, то в настоящото съдебно производство този въпрос не може да бъде обсъждан, тъй като приетата на 17.06.2010 г. атестационна оценка не е предмет на делото. Ако жалбоподателката счита, че именно наложеното наказание е мотивирало органа да приеме такава оценка би могла да го сезира с искане за преразглеждане на атестацията. Основанията за това са: първо, Висшият съдебен съвет е определен в Конституцията държавен орган; второ, правомощията му, определени в Конституцията и Закона за съдебната власт го определят като управляващ съдебната система орган, т. е. като административен орган; трето, правоотношението между съдията и кадровия орган на съдебната власт по своя характер е публично правоотношение на власт и подчинение, т. е. административновластническо, тъй като по силата на това правоотношение съдията изпълнява съдебната функция на държавата; четвърто, с оглед на изричната разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК решенията на Висшия съдебен съвет подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т. е. законодателят прилага административно правосъдие по въпросите, свързани с правоотношението на съдията и приема актовете, които го регулират за индивидуални административни актове (или поне ги приравнява на такива); пето, в специалния Закон за съдебната власт няма изрична регламентация на възможността кадровия орган при определени условия да преразгледа приетата от него атестационна оценка, т. е. изрична забрана за това няма. Съвкупната преценка на тези факти дава основание да се приеме, че предмета на регулиране на съдоустройствения закон и на административнопроцесуалния кодекс е еднакъв - регулират се отношения на власт и подчинение, отношения във връзка с упражняването на държавната власт. В единия случай отношения, свързани с устройството и упражняването на съдебната власт като част от държавната власт, а в другия - производството по издаване, оспорване и изпълнение на административните актове, като средство за реализиране на държавната власт. Нещо повече, съдоустройственият закон изрично препраща към процесуалния кодекс. Следователно налице е достатъчна степен на сходство, за да се приложи субсидиарно процесуалния закон към административната дейност на управляващия съдебната власт орган и на фазата на административното производство, а не само досежно съдебното обжалване на актовете му. С оглед на това въпрос на преценка на кадровия орган е какво решение ще вземе, ако бъде сезиран с искане за преразглеждане на атестацията, като тази негова преценка, с оглед на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗСВ, би подлежала на съдебен контрол.

Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя отменителни основания са неоснователни. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Стойка Георгиева Манолова - Стойкова следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изхода от оспорването съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,