Решение № 2275 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Георгиева, подадена от пълномощника й адв. Милева, срещу решение 1992 от 25.03.2022 г., постановено по административно дело 11881 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Т. Георгиева срещу експертно решение (ЕР) на НЕЛК (Националната експертна лекарска комисия), Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, под 0917 от заседание 100 от 25.06.2021 г.; 2) осъдена Т. Георгиева да заплати на Профилирана гимназия [наименование] [населено място] сумата от 500 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и спорът да се реши по същество, като се отмени поради незаконосъобразност и потвърденото от съда експертно решение на НЕЛК. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответниците Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане", Национална експертна лекарска комисия, Териториално поделение на НОИ Благоевград и Профилирана гимназия [наименование], не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК, настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е и правилен, като не е засегнат от пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: Т. Георгиева, директор на профилирана гимназия [наименование] [населено място], по време на извършвана проверка от Регионалния инспекторът по образование (РУО) Благоевград, е припаднала на 07.10.2019 г. между 19.00 и 20.00 часа. Оказана й е спешна медицинска помощ, измерено е артериално налягане със стойности [заличен текст]. Състоянието й е преценено като [заличен текст] и е била хоспитализирана за лечение в болница в гр. Сандански с диагноза [заличен текст], придружаващи заболявания [заличен текст], като е била в отпуск по болест поради временна неработоспособност от 07.10.2019 г. до 31.12.2019 г. В периода от 08.10.2019 г. до 16.01.2020 г. състоянието е било проследявано с клинични прегледи, при което е установена патология от общ характер с хронично протичане. С експертно решение 0795 на Трудова експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към МБАЛ Югозападна болница ЕООД гр. Сандански, взето на заседание 024, проведено на 24.03.2021 г. по повод освидетелстване на Т. Георгиева е прието, че заболяването [заличен текст] не е настъпило вследствие на претърпяна на 07.10.2019 г. трудова злополука, и съответно, че няма причинна връзка трудова злополука. С оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК 0917 от заседание 100/25.06.2021 г., постановено от специализиран състав по психични, уши нос гърло и сърдечно-съдови заболявания, посоченото ЕР на ТЕЛК е било потвърдено, като също е прието на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза), че няма причинна връзка между условията на труд и заболяването на лицето, която да е довела до полученото на 07.10.2019 г. нетравматично увреждане от лицето. За да отхвърли сезиралата го жалба като неоснователна, Административен съд София-град е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, и в съответствие с целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че претърпяното от Георгиева на 07.10.2019 г. нетравматично увреждане се дължи на заболяванията [заличен текст], които при нея са съществували и са се развили преди настъпването на инцидента, поради което не е в пряка връзка с упражняваната трудова дейност като директор на гимназия. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства и компетентно изготвените заключения от вещото лице по възложените му съдебно-медицински експертизи, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК АССГ е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът, съобразявайки разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 от АПК и предмета на спора, правилно не е допуснал разпит на свидетели, посочени от Т. Георгиева. Осъществената по отношение на трудовата й дейност проверка от РУО Благоевград безспорно е била стресогенен фактор за проверяваното лице, но този факт не води до извод за необоснованост на преценката на АССГ за законосъобразност на административния акт поради съответствието му с чл. 73, ал. 2 от НМЕ. От изложеното от вещото лице, анализирало цялата налична медицинска документация, и доказателствата по делото безспорно е установено, че настъпилото нетравматично увреждане на жалбоподателката на 07.10.2019 г. не е следствие на извършваната от нея трудова дейност, и не е внезапно, а се корени в хронични заболявания, поради което липсва твърдяната от Георгиева причинна връзка. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже повереникът на касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспореното пред него ЕР на НЕЛК, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат също е неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,