Решение № 2574 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на ДФ Земеделие- град Сливен, депозирана чрез юрк. Д. Брайкова, против решение 368 от 14.11.2023 г., постановено по административно дело 327/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменено издаденото от органа уведомително писмо с 07-202-6500/67 от 29.08.2023г. и преписката му е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността му касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, на които се претендира отмяната на първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, като при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Н. Николова от гр. Сливен, чрез адв. В. Стефанов оспорва касационната жалба, като излага подробни възражения за нейната неоснователност. Претендира разноски за двете инстанции съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Н. Николова от гр. Сливен против уведомително писмо 07-202-6500/67 от 29.08.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие- гр. Сливен, с което е отказано изменение на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG06RDNP001-6.001-1439-C01 по проектно предложение с ИД в ИСУН 2020 BG06RDNP001-6.001-1439. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и Н. Николова е сключен административен договор BG06RDNP001-6.001-1439-C01 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48895лв. на два етапа: първо плащане в размер на 24447,50 лв., което се извършва в срок до два месеца от сключването на договора и второ плащане в размер на левовата равностойност на 12500 евро, което се извършва в срок до три месеца от подаване на искане за второ плащане от бенефициента, което следва да се подаде в срок до 01.10.2022 г. На 09.08.2023 г. Н. Николова подава молба с искане за изготвяне на анекс към административния договор за съгласуване на промяна: прекратяване договорите за наем на недвижими имоти с УПИ I-118, кв. 10 - 0,600 дка; УПИ II-118, кв. 10 - 1,114дка; УПИ I-221, кв. 45- 1,600 дка; УПИ III-221, кв. 45 - 0,600 дка; УПИ XIV-95, кв. 14-1,200 дка; УПИ XIV- 95, кв. 40 - 0,446 дка и имоти с УПИ VI-137 в кв. 55 - 0,970 дка, УПИ VIII-137 в кв.; 556 от 0,660 дка и УПИ IX- 137 кв. 55 - 0,650 дка., върху които отглежда спанак. Посочва, че е сключила нов договор за наем на имот с 44536.146.146 с площ 8,000 дка, върху който са засадени домати като първа култура и ще засади спанак втора култура, както е по бизнес план. Поисканото изменение, касаещо цитираните имотите и тяхното местоположение и е обосновано с обстоятелството, че не може да изпълни задължението си по бизнес план да отглежда домати и спанак върху определените декари, тъй като върху първоначалните имоти сао изградени фотоволтаични системи, които отнемат от площта им и не позволяват да се подготви терена за засаждане и отглеждане на културите. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но е незаконосъобразно с оглед допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и материално-правните норми. Приел е, че по делото не е спорно, че искането за изменение на административния договор е извън случаите по чл.39, ал.1 ЗУСЕФСУ, поради което административният орган е бил длъжен да се произнесе по искането за изменение съобразно наведените в искането мотиви, а в разпоредителната част на акта липсва произнасяне в тази насока. Счел е, че в уведомителното писмо са посочени разпоредби на договора и на условията за кандидатстване, но не е изяснено какво е тяхното отношение към принципа на чл.29, ал.1 от ЗУСЕФСУ, респективно забраните за изменение по чл.14, ал.3 от договора. Установил е, че след преизчисляване на икономическия размер на стопанството е установено СПО в размер на 12 306,98 евро, което е по малко от първоначално изчисленото СПО с 3 574,51 евро, респ. представлява частично неизпълнение на договора, но административният орган не е извършил анализ дали това противоречи на принципите по чл.29, ал.1 ЗУСЕФСУ. С тези мотиви съдът отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган като му е дал задължителни указания да се произнесе с мотивиран акт по поисканото изменение като отговори и на въпроса дали предложеното изменение позволява ефективното изпълнение на проекта и съответства ли на принципите на чл.29, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Така постановеното решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Между страните по делото няма спор по фактите. Съобразно сключения административен договор на Н. Николова е предоставена финансова помощ по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020. Условията и редът за прилагане на посочената подмярка се уреждат от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (обн. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., наричана по-нататък само Наредбата). Спорът между страните касае отхвърлянето на искането за промяна в договора, постановено от областния директор на ОД на ДФЗ- Сливен. Съобразно чл.40 от цитираната Наредба, ползвателят на помощта може да подаде искане за промяна на договора за предоставяне на финансова помощ в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по образец, публикуван на електронната страница на РА. Според ал.5 в срок до един месец от подаването на искането за промяна, а когато са изискани данни и/или документи по ал. 4 в срок до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна. Ползвателят на помощта се уведомява за мотивите за отхвърляне на искането. Възможността да се поиска промяна е предвидена и в самия договор- чл.14 от същия. Освен това страните са постигнали съгласие и относно хипотезите, в които не се допуска изменение или допълнение на договора (чл.14, ал.3 от същия). В настоящата хипотеза ползвателят на помощта е поискал изменение на сключения административен договор, свързано със замяна на посочените в бизнес плана имоти с други такива. В направеното искане ползвателят на помощта твърди, че замяната се налага, тъй като в първоначално посочените имоти са разположени фотоволтаични системи, които пречат на предвиденото в бизнес-плана отглеждане на домати като първа култура и спанак като втора култура. Искането за промяна на договора е отхвърлено с мотивите, че не са спазени на разпоредбите на чл.6, ал.1, т.8 от Договора, респ.т.5.9, раздел І Техническо изпълнение на проектите от Условията за изпълнение, респ. чл.6, ал.1, т.3 от договора във връзка с т.1.3.2 към раздел 13.1 Дейности, допустими за финансиране от условията за кандидатстване, т.1 от раздел 14. Категории и разходи, допустими за финансиране във връзка с т.31, буква а в д от раздел 27 Допълнителна информация от условията за кандидатстване, респ.т.1 от Приложение 3 Таблица за специфични цели в резултата към договора. Като фактически констатации, на които се основава отхвърлянето на искането, са изложени обстоятелствата, че е подадено искане за второ плащане и при извършените две посещения на място по отношение на 14,641 дка е установена угар вместо декларирани домати- открито производство и спанак. Изчислено е СПО в размер на 6971,08 евро, което е намаление от първоначалния икономически размер на стопанството. Освен това в писмото се сочи, че е открито производство по издаване на АУПДВ във връзка с това. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че административният акт е постановен при липса на мотиви. Действително в него не се съдържат мотиви, които да установяват, че административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдил изложените от ползвателя на помощта обстоятелства, които налагат промяната на договора. Посочените в акта фактически констатации касаят изпълнението на договорните задължения от страна на ползвателя на помощта, но същите не са обсъдени от административния орган и не става ясно защо е направен извод, че тези факти са от значение за отхвърляне на искането. Съобразно правилото на чл.59, ал.2, т.4 от АПК органът дължи посочване на правните и фактически основания, послужили му като основание да отхвърли искането за изменение на договора. Наличието на мотиви гарантира не само правото на защита на получателя на помощта, но и обезпечава за възможността за извършване на съдебна проверка на акта. В настоящата хипотеза нито посочените в писмото факти, нито посочените разпоредби от административния договор са относими към постановения акт, с който по същество се отказва поисканото от заявителя на помощта изменение на договора. Действително, съобразно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В тези случаи е достатъчно органът- издател на акта да се е позовал на този предхождащ акта документ. В настоящата хипотеза в административния акт липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното тълкувателно решение са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Ето защо първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че оспореният акт е постановен в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съобразно която административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания, под които са подведени фактическите такива, послужили като основание за издаването му. Непосочването на фактическите и правни основания в административния акт представлява съществено нарушение на правилата за мотивиране и е самостоятелно основание за неговата отмяна, както правилно отбелязва и първоинстанционният съд. Ето защо правилно актът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Правилни са и дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които административният орган следва да съобрази при новото произнасяне. Поради това касационната инстанция намира, че изтъкнатите в касационната жалба отменителни основания не са налице и оспореното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора своевременно заявената претенция на ответната страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателна съобразно чл.143, ал.1 от АПК. Съобразно представения договор за правна защита заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция възлиза на 600 лева и същото следва да бъде възстановено от бюджета на ДФЗ, в чийто състав е органът, издал оспорения акт. Искането на ответната страна искане за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, е недопустимо за разглеждане в настоящото производство като несвоевременно заявено. В рамките на първоинстанционното производство жалбоподателят (ответник в настоящото) не е предявил искане за заплащането на разноски нито в предявената жалба, нито в съдебно заседание и това е отразено в мотивите на постановеното решение. Съобразно разрешението, дадено в т.11 от ТР 6/2013г. на ВКС по ТД 6/2012г., претенцията за разноски по чл. 80 ГПК, приложим и в съдебните производства по АПК на основание препращащата норма на чл.144, може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В съответствие с диспозитивното начало, съдът дължи произнасяне по акцесорната претенция за разноски само ако тя е заявена своевременно- до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, а пропускът да се предяви такова искане не може да бъде саниран в следващото производство. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,