Решение № 7714 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2018 г.

ВАСПетчленен състав11.06.2018 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искане от "Н. Т." ЕООД, гр. С. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 14467/28.11.2017 г. по адм. дело № 7279/2017 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 2466 от 12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12606/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7714 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5044/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по молба на " Н. Т." ЕООД, гр. С. обективираща искане за отмяна на влязло в сила решение № 14467/28.11.2017 г. по адм. дело № 7279/2017 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 2466 от 12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12606/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Молителят твърди в искането си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка е представено писмено доказателство към молбата- Решение от ОДОП № 475/30.03.2017 г. Ответникът по молбата за отмяна - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност. Твърди, че посоченото като ново обстоятелство Решение от ОДОП № 475/30.03.2017 г. е било приложено към касационната жалба по адм. дело № 7279/2017 г. по описа на ВАС, поради което не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 14467/28.11.2017 г. по адм. дело № 7279/2017 г. по описа на ВАС. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено поради следното: Извънинстанционният способ по чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влезли в сила решения предвижда лимитивно предпоставките (основанията) за това в чл. 239 АПК, а като визираното от искателя основание по т. 1 предпоставя отмяна "когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Това означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В конкретния случай, молителят поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което счита, че са налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решение № 14467/28.11.2017 г. по адм. дело № 7279/2017 г. по описа на ВАС. Като новооткрито обстоятелство сочи Решение № 475/30.03.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С., което е било издадено след последното заседание в първоинстанционното производство (протокол от 15.03.2017 г. - стр. 386 от адм. дело № 12606/2015 г. по описа на Административен съд - С. град) и преди касационното производство. Навежда в молбата си и други основания, които съставляват касационни оплаквания и като такива не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по отмяна като извънреден и самостоятелен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения. В хипотезите на чл. 239, т. 1 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства следва да са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за делото, т. е. следва да установяват факти, които в случай, че бъдат установени биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. Представеното писмено доказателство в случая не е ново, тъй като е било приложено към касационната жалба ( л. 14 от адм. дело № 7279/2017 г. по описа на ВАС), възприето е от съда като доказателство видно от протокола от съдебно заседание и впоследствие очевидно е съобразено като несъществено при постановяване на съдебното решение, тъй като първоинстанционното решение е оставено в сила въпреки това доказателство. Освен, че не е "ново" по см. на чл. 239, т. 1 АПК, това доказателство не е от съществено значение за делото. Това е така, защото се приема, че след като е било приобщено към доказателствения материал по делото преди приключването му в касационната инстанция, това не е довело до различно разрешаване на спора. Видно от решението, чиято отмяна се иска, решаващият мотив на съда за оставяне в сила на решение, с което е отхвърлена жалбата на "Н. Т." ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221214002008-091-001/26.06.2015 г., потвърден с Решение № 1823/02.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП е, че е недоказаното преминаване на стоките от територията на една страна-членка до друга и съответно получаването им на територията на Румъния. Обстоятелството дали ДДС е платен или не от получателя, както и възможността за събирането му от получателя от приходните органи на Румъния не е условие за признаване или непризнаване на ВОД, съответно за начисляване на ДДС при доставчика. Ето защо, дори и представените с молбата писмено доказателство да са били налични при редовното разглеждане на спора, не би се стигнало до друго негово разрешаване. По изложените съображения искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1