Решение № 14076 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2017 г.

Решение № 14076 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба от Б. Д. Л. - прокурор в Окръжна прокуратура К. срещу решение № 9006/10.07.2017 г. по адм. дело № 313/2017 г. на Върховен административен съд тричленен състав. С него се отхвърля жалбата му срещу решение по т. 1, протокол № 22, от заседание на Прокурорска колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 30.11.2016 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Прокурорска колегия на ВСС не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Административен ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура К. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред ВСС Прокурорска колегия е образувано с решение № 10-00-046/17.11.2016 г. на дисциплинарен състав по дисциплинарно дело № 14/2016 г. С него е направено предложение на ПК на ВСС да наложи на Б. Д. Л. - прокурор в Окръжна прокуратура К., наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка " за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Дисциплинарното производство от своя страна е образувано по предложение на административния ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - К.. С него е предложено да бъде прието за съставомерно поведението на Л., изразяващо се в това, че в заседания на Окръжен съд К. на 28.01.2016 г. и на 11.05.2016 г. за които е изготвен график за участие на прокурори от Окръжна прокуратура Л. не се явил, което наложило заместването му от друг прокурор по дела в които е следвало да се яви той съгласно графика. При констатиране на отсъствието му за заседанията е било невъзможно установяване на връзка с него а и самият той не е уведомил колегите си и административния ръководител за невъзможността да се яви, за да изпълни служебните си задължения. Тези действия след обсъждане на възраженията и доводите на Л., които дисциплинарният състав приел за неубедителни са квалифицирани като дисциплинарно нарушение осъществяващо състав по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Пред членовете на СК на ВСС при представяне на дисциплинарното дело от докладчика не са направени изказвания като е взето решение на практика с възприемане мотивите на дисциплинарния състав. П. В. административен съд оплакванията за нарушения в хода на административното производство са приети за неоснователни, фактическата обстановка е възприета от съда при анализ на доказателствата представени с дисциплинарното дело и административната преписка. Съдът е установил идентичност на фактите, послужили като фактическо основание за квалифициране поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение. Обсъдени са всичките му възражения и доводи за нарушено право на защита и извинителни причини и обстоятелства и са приети за неоснователни. При пълна преценка за законосъобразност на акта съдът е приел, че няма нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК за отмяна на решението, поради което жалбата на Л. е отхвърлена. Решението е правилно. С касационната жалба не се оспорва от Л. факта, че не се явил на две заседания на Окръжен съд и се е наложило да бъде заместен от друг свой колега извънредно в тези заседания. Отново се поддържат доводи за лични извинителни причини и обстоятелства, независещи от него, довели до невъзможност за участието му в съдебните заседания. По тези възражения вече има произнасяне от административно наказващия орган и съда, че укоримото поведение се изразява не само в това, че е допуснато нарушение на служебните задължения, но и в това, че Л. не е уведомил колегите си и административния ръководител, което бездействие сочи на ниво на професионално поведение, не отговарящо на изискванията на стандартите на професията и грубо неизпълнение на служебните задължения. При тези съображения съдът правилно е приел от фактическа страна, че фактите от съществено значение за налагане на дисциплинарното наказание са правилно установени и квалифицирани и наложеното най леко наказание е справедливо. Не се установяват касационни основания за отмяна на решението. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия