Решение № 9830 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2011 г.

Решение № 9830 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на адв. Анастасов, пълномощник на Реджеп Асан Кичук и на адв. Станчева процесуален представител на Изп. д-р на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, против решение № 7/1.02.11 г., постановено по адм. д. № 376/10 г. по описа на Административен съд - Смолян с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Реждеп Билял Кичук в писмено становище излага доводи относно неоснователността на касационните жалби и претендира присъждане на разноски. Ответницата Гюлпери Юмер Алиманова не взема становище. Прокурорът от върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са основателни. Върховният административен съд намира допустимите, подадена от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби основателни. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил Заповед РД-18-34/15.06.10 г. на Изп. д-р на АГКК - София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Борино, обл. Смолян в частта относно имот с идентификатор 05462.501.132, в който е включен УПИ IХ, кв. 6 по плана на селото. Преписката е върната на издаващия орган за ново процедиране съобразно мотивите на решението. Този правен резултат съдът е обосновал с установяването, че със Заповед № РД-467/28.04.1984 г. имот пл. № 132 е регулиран с отреждането на парцели (УПИ) VIII, IХ и Х кв. 6 и приемайки, че регулацията е приложена. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Спорният въпрос относно прилагането на регулацията съдът е разрешил в противоречие с материалния закон. От писменото заключение на в. л. Стоева е установено, че на място съществуващите по плана от 1984 г. парцели не са разграничени, че имот пл. № 132 се ползва общо и липсват граници за обособяване площта на отделните парцели, респ. собствеността на страните по делото. Тези установявания налагат извод за неприложена по смисъла § 5 ПЗРЗКИР регулация, от което следва, че при издаване на обжалваната заповед административният орган с основание и в унисон с разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 3 от 28.04. 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е установил границите на поземлен имот 132, съобразно одобрения през 2003 г. кадастрален план. Следва решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването по жалбата на Реджеп Билял Кичук срещу процесната заповед да се отхвърли. Основателна в тази връзка се явява претенцията на касатора Реджеп Асан Кичук за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции- искането е своевременно заявено и доказано в размер на 355 лв. На АГКК - София разноски не се следват, тъй като липсват доказателства, че такива административният орган е сторил в съдебното производство. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,