Решение № 3896 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 679/2018 г.

Решение № 3896 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 679/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу Решение № 309 от 23.11.2017 г. по адм. д. № 478/2017 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отменена негова Заповед № РД-01-718/24.08.2017 г. за анулиране на резултатите на С. М. от проведените теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А" по протокол с № 296/29.03.2011 г., категория "С+Е" по протокол с № 645/01.06.2012 г. и категория "D" по протоколи с № 365/03.05.2017 г. и № 406/12.05.2017 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Стара Загора към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че образуваното наказателно производство има преюдициален характер и по делото следва да е доказано, че използването на неистински документ е извършено съзнателно. Приема за неотносимо обстоятелството дали кандидатът отговаря на изискването за образователна степен за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, тъй като за соченото в административния акт правно основание е достатъчно представянето на неистински документ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. М., представя писмен отговор по касационната жалба, в който оспорва нейната основателност. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-01-718/24.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и за реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/16.04.2004 г.) са анулирани резултатите на С. М. от проведените теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "А" по протокол с № 296/29.03.2011 г., категория "С+Е" по протокол с № 645/01.06.2012 г. и категория "D" по протоколи с № 365/03.05.2017 г. и № 406/12.05.2017 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Стара Загора към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин съществуването на материалноправните предпоставки по чл. 56, т. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за издаване на оспорения акт, а именно не е доказано, че лицето е представило съзнателно неистински документ. Според съда дали дипломата за средно образование е неистински документ ще се установява в наказателното производство, което обаче в случая не е приключило, нито има повдигнато обвинение на М., а се води срещу неизвестен извършител. Допълнително съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно приложимата нормативна уредба задължително условие за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС е наличието на завършено основно образование. При това положение органът е следвало да извърши проверка дали посоченото лице притежава документ, удостоверяващ придобиването на изискуемата от закона образователна степен – основно образование, което обаче не е сторил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Административният акт е незаконосъобразен поради наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие на материалноправните предпоставки. Разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в приложимата към датата на провеждане на посочените в оспорения административен акт изпити за придобиване на правоспособност предвижда свидетелството за управление на моторни превозни средства да се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. " Следователно една от императивните предпоставки за издаване на СУМПС е лицето да е завършило основно образование, а не средно образование. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за допускане до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кандидатите по чл. 4, ал. 2 представят декларация, че отговарят на изискванията за допускане до изпит (Приложение № 2 а). Видно от образеца на декларацията съгласно Приложение № 2 а към чл. 18, т. 3 от Наредба № 38/16.04.2004 г., лицето декларира, че е завършило най-малко основно образование. В случая всички резултати, които са анулирани с процесната заповед, датират преди влизане в сила на последната редакция на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), с която се поставя изискване лицето да е завършило X клас. От цитираните протоколи за проведени изпити последният е издаден на 12.05.2017 г. Обстоятелството дали представеният документ за средно образование е неистински е без правно значение за решаване на конкретния спор, тъй като този документ не касае нито едно от задължителните условия за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно приложимата нормативна уредба. Ето защо, първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда дали административният орган е доказал, че документът е неистински, а още по-малко дали е представен съзнателно, тъй като субективното отношение на кандидата не е елемент от основанието за анулиране на резултатите от изпитите. Неправилно също така съдът е приел, че единствено в наказателното производство може да се установи дали документът е неистински. Доказването на неистинността на документ може да бъде успешно проведено и в административното производство, приключило с анулиране на резултатите, като за тази цел е достатъчно това да е сторено от административния орган при спазване на съответните процесуални правила. По изложените съображения правилен е крайният извод на съда, че заповедта е издадена, без да са налице материалноправните предпоставки на соченото в нея правно основание. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на С. Митрев разноските по водене на делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв., съставляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 309 от 23.11.2017 г. по адм. д. № 478/2017 г. на Административен съд – Стара Загора. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати в полза на С. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. А, ет. 5, ап. 31 разноските по водене на делото в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.