Решение № 5133 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2011 г.

Решение № 5133 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Николай Георгиев Ангелов, Христо Николов Ангелов и Георги Николов Ангелов, чрез адв. Славов, против решение № 576 от 29.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 61 от 9.08.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", Фаза 2: Първомай - Свиленград". Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот УПИ VII, кв. 19, кв. Любеново - гр. Първомай, община Първомай, с площ 116 кв. м ведно с построената в имота масивна сграда с площ 110 кв. м, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждените имоти е занижена и не съответства на пазарните цени. Претендират се и съдебни разноски. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, представляван от юрк. Василев, моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила административното решение. Алтернативно поддържа, че обезщетението следва да се съобрази с втория вариант на приетото заключение от съдебно-оценителната експертиза. Заинтересованите лица - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), оспорват жалбата като неоснователна, като поддържат становището на ответната страна. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено като разноски от жалбоподателя. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 576 на Министерския съвет на Република България от 29.07.2011 г. от жалбоподателите са били отчуждени 116 кв. м от имот УПИ VII в кв. 19 и съществуваща в него построена сграда, като съгласно отчуждителното решение по отношение на земята с площ 116 кв. м е определено обезщетение в размер на 818 лв., а по отношение на постройката - 32 899 лева. Стойността на обезщетението е приета въз основа на оценка, възложена на лицензиран оценител Мария Панчева от инвеститора на обекта (ДП "НКЖИ") на 21.03.2005 г. съгласно разпореждане на генералния директор на компанията от тази дата. По делото е представен оценителският доклад, въз основа на който възложителят, а впоследствие и издателят на сега оспорвания акт са кредитирали дадените от дружеството изпълнител стойности на отчуждаваните имоти. Видно от доклада в частта му, с която са оценени процесните имоти, оценяването е извършено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗДС поради липса на установени пазарни аналози, позволяващи определянето на пазарна оценка за имотите с характеристики, сходни с тези на отчуждаваните. С определение от 14.09.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и 3 от ЗДС. Съобразно представеното от вещото лице инж. К. Дринова заключение равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, възлиза на 115 554 лв. (42 247 лв. - цената на отчуждените 116 кв. м, и 111 307 лв. - цената на отчуждената сграда в имота). Като втори вариант - алтернативно на 47 775 лв. - по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС. Видно от експертизата, пазарната оценка за имотите е изведена съобразно нот. акт № 21, т. IV, рег. № 3222 по дело № 599 от 2010 г., вписан в СВ - Първомай, на 2.11.2010 г., свидетелстващ за извършена между търговци продажба на застроен УПИ, намиращ се в гр. Първомай, кв. 24, който имот е с площ 1100 кв. м, същият има начин на трайно предназначение "за производствена и търговска дейност", като се ползва от сервитутно право на ползване на общозаводските пътища, комуникационни връзки и мрежи към имота, и нот. акт № 56, т. II, нот. дело 227 от 26.03.2010 г. По отношение на оценката, дадена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, вещото лице е посочило, че разликата в стойностите между оценката по делото и административната оценка се дължи на ползваните коефициенти за местоположение съгласно таблица № 3, като е определен такъв на 6.5 вместо 8.9. При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е незаконосъобразно и същото следва да бъде изменено съобразно приетата по делото еднолична съдебно-оценителна експертиза, като съдът кредитира същата спрямо стойностите, изведени по реда на чл. 32, ал. 2, от ЗДС, т. е. по първия вариант. Това е така, защото то е в съответствие с посочения текст от закона, предполагащ сравняване на пазарни цени на имоти с подобни характеристики. В случая е налице такава прилика, което отговаря на предвидения от закона разумен толеранс при сравняваните имоти, за които са били сключени сделки. По тези съображения съдът не приема втория вариант от депозираното заключение, тъй като при наличието на констатираните от вещото лице пазарни свидетелства съдът, прилагайки правилата на чл. 32, ал. 2, ЗДС, следва да измени оспорваното административно решение съобразно кредитираното заключение на експертизата съобразно първия вариант. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на направени разноски по делото по отношение на жалбоподателя. Съдът счита за основателна претенцията за присъждане на разноски в размер на 900 лв., представляващи заплатения депозит на вещо лице от 200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. (л. 170). Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,