Решение № 4826 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Вътов съдия в РС Пловдив, подадена от процесуалния му представител адв. Е. Динев, срещу Решение 171 от 18.04.2022 г. по адм. дело 126/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 2534/10.12.2021 г. на председателя на Районен съд - Пловдив в частта по т. 4, с която е разпоредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Д. Вътов предвид образувано дисциплинарно производство във ВСС. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочени са конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за две съдебни инстанции, в това число и разноски по чл. 38 от ЗА. Ответникът административен ръководител председател на Районен съд гр. Пловдив, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Захариев, който в съдебно заседание и в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено безспорно обстоятелството, че с решение на СК на ВСС по протокол 21/23.06.2020 г., Д. Вътов е назначен на длъжността съдия в РС Пловдив, считано от 03.07.2020 г. С решение по протокол 22/26.06.2020 г. на СК на ВСС е изменено и допълнено предходното посочено решение и назначаването е следвало да бъде считано от 01.07.2020 г., като с оглед тези решения на СК на ВСС на 01.07.2020 г. Д. Вътов е встъпил в РС гр. Пловдив на длъжност съдия в РС Пловдив. Видно е от приложените по делото писмени доказателства, че административният ръководител на РС - Пловдив е направил предложение до СК на ВСС бъде образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, за извършени от него на 29.03.2021 г. и на 13.05.2021 г. нарушения на чл.2.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, с което е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 2 от ЗСВ, както и за това, че за периода от 08.07.2020 г. до 23.08.2021 г. неоправдано е забавил производство по гр. дело 487/2014 г. по описа на ПРС, IV гр.с. нарушение на чл. 307 ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗСВ да му бъде наложено дисциплинарно наказание Дисциплинарно освобождаване от длъжност. С уведомление от ВСС изх. ВСС-12439/03.09.2021 г. страните са били уведомени за образуваното с решение по протокол 31 от заседание на СК на ВСС от 31.08.2021 г. дисц. дело 6/2021 г. Видно от отбелязването върху уведомлението, Вътов е получил материалите по дисциплинарното производство на 10.09.2021 г., следователно е бил запознат, считано от тази дата, с образуваното срещу него дисциплинарно производство, с приобщените към същото материали, в т. ч. с правната квалификация на нарушението, за което е образувано това производство. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, като с разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ е предвидена възможност Висшият съдебен съвет да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател, въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт. С Решение по Протокол 24/22.06.2021 г. на СК на ВСС, изм. с Решение по Протокол 41/17.11.2021 г. на СК на ВСС, са приети Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ, които уреждат начина и реда за определяне на степента на натовареност на съдилищата при определяне размера на допълнителните възнаграждения по чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ. С Решение по Протокол 42/23.11.2021 г. СК на ВСС, по т. 11. 3, на основание чл. 233, ал. 6, изречение първо от ЗСВ, е определила степен на натовареност на съдилищата, като по т. 11.3.2, Районен съд-Пловдив е определен като високо натоварен съд. С Решение по Протокол 23/25.11.2021 г., Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители на съдилищата, определени със степен на натовареност като изключително и високо натоварени на база статистически данни за 2020 г., съгласно решение по т. 1 от Протокол 23 на Комисия "Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика" към СК на ВСС, проведено на 17.11.2021 г. и Приложение 1, неразделна част от решението, да упражнят правомощията си, съгласно Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изречение първо от ЗСВ. Във връзка с решение на Пленума на ВСС по Протокол 23, т. 6 от проведеното на 25.11.2021 г. заседание и решение по т. 11 от Протокол 42 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 23.11.2021 г., във вр. с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от утвърдените от Пленума на ВСС Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, както и чл. 5, ал. 2, т. 6 и т. 7 от същите, чл. 6, ал. 4 от Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ, и на основание чл. 80, ал. 2 от ЗСВ, със Заповед 2534/10.12.2021 г. на Председателя на Районен съд - Пловдив, е разпоредено на работещите в Районен съд - Пловдив съдии, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписвания и съдебни служители да се изплатят средства за допълнително трудово възнаграждение в съответен размер, като се изготви списък на правоимащите лица с посочен индивидуален размер на определеното ДТВ - неразделна част от заповедта. Заповедта е оспорена в частта по т. 4, с която е разпоредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение на съдия Д. Вътов, предвид образувано дисциплинарно производство във ВСС. В оспорената заповед са изложени следните мотиви: Независимо от високата натовареност на магистратите в Районен съд - Пловдив, която е значително над средната такава за страната, както и предвид обстоятелството, че през 2021 г. не са били допускани случаи на забавяне на делата при движението им и същите са се решавали в разумен срок, създадената от съдиите много добра организация във водените от тях състави в условията на пандемия, и недопускането на безпричинно отлагане на дела, магистратите в съда са проявявали висок професионализъм при изпълнение на възложените им задачи. Посочено е, че през текущата година магистратите са изпълнявали задълженията си добросъвестно, ръководейки се от лична безкористност, независимост и безпристрастност. Единствено са констатирани пропуски в работата на съдия Д. Вътов, както и нарушения на трудовата дисциплина, предвид което във Висш съдебен съвет е образувано дисциплинарно дело 6/2021 г., което понастоящем е висящо. По-нататък в заповедта е описано, че отчитайки индивидуалния принос на всеки съдия при изпълнение на възложените му задачи, като се вземе предвид значението на задачите при формиране на общите резултати от дейността на Районен съд-Пловдив, за постигнати много добри резултати на правораздавателна работа в съда, съдиите от РС-Пловдив следва да бъдат стимулирани, с изключение на съдия Д. Вътов, предвид "образуваното дисциплинарно производство във ВСС". При тези фактически констатации настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваното решение като постановено при липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. При извършената проверка на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК съдът приема, че същият е издаден от компетентен административен орган административният ръководител на Районен съд Пловдив, съобразно правомощията му по ЗСВ и чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт. По отношение на формата на индивидуалния административен акт е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в ЗСВ не се съдържат специални правила. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, противно на изложеното в касационната жалба. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на мотиви в обжалвания административен акт, както и отсъствие на фактически/правни основания, довели до отказ от изплащане на средства за ДМС. В заповедта ясно е посочено защо съдия Вътов не получава средства за допълнително трудово възнаграждение, а именно поради образуваното спрямо него дисциплинарно производство във ВСС, като точно е записано и правното основание за това - а именно чл. чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения и чл. 6, ал. 4, т. 5 от Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения не се изплаща допълнително възнаграждение на магистрат и съдебен служител при висящо дисциплинарно производство до приключване на производството. А в разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 5 от Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ, изрично е посочено, че не се изплащат допълнителни възнаграждения на съдии при висящо дисциплинарно производство, образувано за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, в случай, че дисциплинарното нарушение е извършено през съответната година до приключване на производството. Спрямо съдия Вътов е образувано дисциплинарно производство дисциплинарно дело 6/2021 г. по описа на ВСС, по предложение на административния ръководител на Районен съд Пловдив. В съответното предложение едно от констатираните дисциплинарни нарушения на съдията е такова по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ и е свързано с неоправдана забава в производство по гр. дело 487/2014 г. по описа на ПРС, IV гр. с-в. Самият факт на наличие на образувано и неприключило дисциплинарно производство срещу съдията, съставлява фактическо основание за издаване на заповедта. При това положение, натовареността на конкретния съдия или на конкретния съд, в който той правораздава, не е от значение, ако спрямо магистрата има неприключило дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение, обхващащо и годината, за която е предвидено съответното ДМС. Неоснователни са твърденията в жалбата, че в случай на висящо дисциплинарно производство е трябвало задължително да се извършва анализ на дейността на съдията, за да се изключи възможността от накърняване на правата му по личната преценка на административния ръководител. Цитираната норма в Правилата е императивна и следва да бъде директно приложена, без да се предоставя възможност за преценка на нейното тълкуване или пък различното й прилагане. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратна насока доводи са неоснователни. В обобщение на всичко изложено до тук, настоящият състав възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК разноски се дължат на ответника, своевременно поискани и доказани. Същият претендира възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в съдебното производство, в размер на 800 /осемстотин/ лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.02.2023 г. и изцяло платени в брой. Жалбоподателят е направил в хода на устните състезания възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат. Възражението е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението й публикувано в ДВ бр. 88/2022 г., в сила от 04.11.2022 г., съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 минималното възнаграждение е 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение