Решение № 14783 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2020 г.

Решение № 14783 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Татишвили, [гражданство], чрез пълномощника адв. Пенев, срещу Решение № 238 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1242/2019 г. на Административен съд- Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за влизане в страната рег. № 0113319000281 от 16.11.2019 г. на К. Татишвили, издаден от служител на ГКПП Кулата шосе към Главна дирекция "Гранична полиция". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседания касационната жалба се поддържа от пълномощника адв. Пенев. Касаторът твърди, че никъде в обжалвания отказ не е посочено правното основание, на което е издаден същия, поради което и неясно оставало как първоинстанционния съд е определил правната квалификация- чл. 21а, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ. Поддържа още, че не са налице и предвидените конкретни основания за издаване на акта доколкото обстоятелството, че жалбоподателят е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци не е подкрепено с доказателства. Моли съда да отмени постановеното решение на Административен съд- Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорвания отказ за влизане в страната. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Г. Николов, служител на ГКПП- Кулата шосе към ГД "Гранична полиция", не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на К. Татишвили, [гражданство], срещу отказ за влизане в страната рег. № 0113319000281 от 16.11.2019 г. на К. Татишвили, издаден от служител на ГКПП Кулата шосе към Главна дирекция "Гранична полиция". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорвания отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд приел, че отказът съответства и на материалния закон: в същия е посочена разпоредбата на чл. 21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната, тъй като лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. При издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като установяването на включването на лицето в списъка по чл. 21а, ал. 1 ЗЧРБ предпоставя постановяването на такъв отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл. 21а от ЗЧРБ, тъй като лицето К. Татишвили, [гражданство], е вписан в националния списък – информационният масив на нежеланите в страната чужденци, поради наличие на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ, съгласно писмо рег. № ПН-55/10.01.2020 г. на Държавна агенция "Национална сигурност". Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл. 21а от ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. В случая се установяват условията на тези разпоредби, тъй като К. Татишвили е бил включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 от ЗЧРБ. Като е приел горното, съдът е постановил решението си въз основа на законосъобразни правни изводи. Правилно административният съд е приел, че са доказани фактическите основания за издаване на оспорения отказ. Видно от горепосоченото писмо на ДАНС, чужденецът К. Татишвили е включен в информационният масив на нежеланите в страната чужденци при спазването на условията и реда за поддържане и актуализиране на този масив по предложение на ДАНС. Предвид гореизложеното оспореният отказ за влизане в Република България е постановен при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд