Решение № 1722 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2016 г.

Решение № 1722 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на М. М. П. срещу Решение № 69/14.07.2016 г. по адм. дело № 290/2015 г. на Административен съд - Л., с което е отхвърлен предявеният от лицето иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди срещу АДФИ в размер на 5000 лева, ведно с лихва за забава върху тази сума от 22.10.2013 - 24.11.2015 г., както и за търсените от лицето суми за разноски в пълния им размер. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно не взел предвид събраните по делото доказателства за търпените от ищеца вреди, свързани с издадените наказателни постановления. Мотивите и изводите на съда не съответствали на установените в хода на съдебното производство факти и доказателства. Изтъкват се и други доводи в подкрепа на становището, свързани с наличието на роднински отношения между бивш министър и кандидат за кмет на А., които според касационния жалбоподател били в пряка връзка с претендираните за компенсиране вреди. От настоящата инстанция се иска да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения в тази част иск, ведно с лихва в размер на 1063,23 лева за периода 22.10.2013 - 24.11.2015 г. Оспорва жалбата на ответната по делото страна като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С. Р. № 69/14.07.2016 г. по адм. дело № 290/2015 г. на Административен съд - Л. е депозирана жалба и от АДФИ, в частта, с която е уважен предявения от Пелов иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производството по обжалване на НП, издадени от Директор на АДФИ - С., ведно със законната лихва върху тази сума. В съдебно заседание жалбата е оттеглена в частта, относно присъдените от съда разноски в размер на 700 лева, като се иска отмяна на решението единствено и само в частта, в която е присъдена лихва върху тази сума, тъй като закона не позволявал начисляването на лихва върху разноски. Оспорва жалбата на П. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбите за неоснователни и излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на М. М. П. против Агенция за държавна финансова инспекция - гр. С., с която се иска присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно издадено наказателно постановление в размер на 700 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство РС Т. и Административен съд - Л., както и сумата от 5000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на издаденото незаконосъобразно НП. Ищеца е претендирал и присъждане на законна лихва върху двете суми в размер на 1212,10 лв. от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП 22.10.2013 г. до 24.11.2015 г., както и лихви за забава върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът е осъдил Агенция за държавна финансова инспекция гр. С. да заплати на П. сума в размер на 700 лв., обезщетение за претърпени в резултат на отменено наказателно постановление имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.10.2013 г. до 24.11.2015 г. в размер на 148,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане. В частта, с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП, ведно със законна лихва върху горната сума, иска е отхвърлен като неоснователен. АДФИ е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 225.40 лв. За да постанови решението си съдът е установил, че с Решение № 277/03.12.2012 г., по АНХД № 431/2012 г., Троянски районен съд е отменил НП № 11012085/21.06.2012 г., издадено от Директора на АДФИ - С., с което на П. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция за извършено нарушение на чл. 37, ал. 4 от Постановление на Министерския съвет № 27 от 09.02.2009 г. за изпълнение на държавния бюджет на Р. Б. за 2009 г. С Решение № 67/19.03.2013 г., по КАНД № 14/2013 г. по описа на Административен съд Л., решението на РС Т. е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С Решение № 225/27.06.2013 г., постановено по АНД № 305/2013 г., новият състав на Районен съд Т. съда е потвърдил НП като правилно и законосъобразно. Решението е обжалвано от П. в срок. С Решение № 239/22.10.2013 г., постановено по образуваното КАНД № 224/2013 г. Административен съд - Л. е отменил обжалвания съдебен акт и е отменил НП № 11012085/21.06.2012 г. на Директора на АДФИ С.. В хода на обжалване на наказателното постановление П. е упълномощавал адвокат за осъществяване на процесуално представителство и защита пред всички инстанции, като е заплатил на същия сума в общ размер на 700 лева. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е установено, че на местни избори, проведени на 23.10.2011 г. М. П. е бил избран за съветник в общинския съвет на гр. А.. С Решение № 1 от 20.02.2014 г. на Общински съвет А. на основание депозирана на 12.02.2014 г. от лицето молба пълномощията му на общински съветник са прекратени. В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-икономическа експертиза, според която лихвата за периода от 22.10.2013 г. до 24.11.2015 г. включително върху претендираната сума за претърпени имуществени вреди от 700 лв. е в размер на 148,85 лв., а върху претенцията от 5000 лв. е в размер на 1063.23 лв. Както беше описано по - горе, съдът постановил оспорения пред настоящата инстанция акт е приел, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лева е основателен и ответника следва да бъде осъден да заплати на Пелов тази сума ведно с лихва върху главницата за периода от 22.10.2013 г. до 24.11.2015 г. в размер на 148,85 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане. В частта, с която се претендира обезвреда на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, иска е преценен като неоснователен, тъй като от една страна не се установява лицето да търпяло значими за производството негативни усещания, а от друга липсват доказателства за наличието на причинна връзка между отмененото НП и търпяни от ищеца страдания, можещи да се определят като неимуществени вреди. Жалбите са подадени в срок и от лица, участвали в първоинстанционното производство, т. е. имащи правен интерес от оспорване на съдебното решение, в описаните в АПК срокове, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В този смисъл е и становището на процесуалния представител на АДФИ. Настоящия съдебен състав намира, че решението е правилно и обосновано в частта, с която е присъдена лихва върху сумата от 700 лева, представляваща направени от П. разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производствата по оспорване на Наказателно постановление № 11012085/21.06.2012 г. на Директора на АДФИ С. В случая се касае не за присъждане на направени в хода на оспорване по съдебен ред на НП разноски, а за присъждане на обезщетение на настъпили за конкретен правен субект в резултат на незаконосъобразна дейност на административен орган вреди. Тези вреди представляват настъпили в имуществената сфера на лицето отрицателни последици, изразяващи в намаляне на патримониума му с паричен еквивалент на направени в хода на оспорването разходи за осъществяване в пълнота правото му на защита срещу незаконосъобразен акт на административен орган. Макар и към него момент заплатените на адвоката суми да са представлявали разноски, то към настоящия момент по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, търсените за репариране суми представляват не разноски по воденото административно наказателно производство, а вреди претърпени от лицето в хода на осъществяване на гарантираното му от закона право на защита. В този смисъл липсва законова пречка за присъждане на лихва върху определеното по размер от съда обезщетение. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е ценил относимите към производството обстоятелства, свързани с момента на издаване на НП с № 11012085/21.06.2012 г. и с предприетите от ищеца действия по оспорването му. Безспорно е установено, че НП е отменено с решение от 22.10.2013 г., а молбата за освобождаване от общинския съвет /наречена "самоотвод"/, П. е подал три месеца след това, т. е. към момент в който е било известно, че наказанието е отменено. При тези обстоятелства е правилно прието, че твърдението за връзка между напускането на общинския съвет и отмененото НП е напълно несъстоятелно. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели е видно, че П. е загубил избори за кмет на общината, като твърдения за нарушения и злоупотреби по време на предходния му мандат на тази длъжност са изтъквани в хода на предизборните изяви от негови опоненти. С оглед състезателното начало на тези процеси и вземайки предвид допустимите средства за изтъкване на предимствата или недостатъците на който и да е от кандидатите, следва да се приеме, че изнасянето на информация за наличието на негативни обстоятелства по отношение на П. е било в рамките на очакваното. Липсват данни ищеца да е предприел действия за въздействие по законоустановения ред срещу някой от лицата, които според свидетелите са изнасяли невярна според тях информация. Всеки кмет на населено място подлежи на строг контрол за спазване на законодателството, тъй като дейността му е от особено важно значение за обществото. Тази обществена роля води след себе си не само позитив, но и съответната тежест, свързана с критиката на инакомислещи лица. Осъществяването на контрол и налагане на санкция са част от правомощията на администрацията, насочени към поддържане на законовия ред и защита на интересите на гражданите. Всяка проверка е насочена към събиране на доказателства за правилното и законосъобразно водене на дейността на проверявания, а няма за цел единствено и само налагане на санкция. Наказанието е резултата от установени при проверката нарушения на закона. В хода на производството всяка от страните излага доводите си и наказващия орган взема мотивирано решение за възможността и необходимостта от налагане на санкция. Законодателя е дал право на наказаното лице да защити тезата си пред независимия съд, чиито краен акт е задължителен за страните. Всички негативни усещания на контролираното лице са в рамките на допустимото и нормалното за този вид производство. От събраните по делото доказателства не се установява П. да е търпял вреди в резултат на издаденото срещу него НП в повече от нормалното за всеки подобен случай. Липсват доказателства, че през периода от издаване на НП до отмяната му е имало каквато и да е пречка за упражняване от страна на Пелов на професия, занятие или обществена дейност. Дали лицето е предприело адекватни действия в тази насока е обстоятелство, за което не може и не следва да носи отговорност органа, издал отмененото на по-късен етап от съда НП. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно законосъобразни и обосновани. Първоинстанционния съд е взел предвид обстоятелството, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, облягаща се на извода, че отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Причинно-следствената връзка, довела до настъпването на твърдяната вреда е основен елемент от фактическия състав на отговорността и като всички останали елементи, подлежи на доказване. В настоящия случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на такава. При липсата на който е да е от изискуемите по закон елементи за квалифициране като основателен на предявения от лицето срещу административния орган иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно НП, първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отхвърлил тази претенция изцяло. По горните съображения касационните жалби се явяват напълно неоснователни, а съдебното решение на Административен съд - Л. следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на първоинстанционния акт на това основание, поради което и същия следва да бъде изцяло потвърден. Юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като такова по силата на ЗОДОВ не се дължи. С оглед изхода на производството не се дължи присъждане на разноски и на жалбоподателя П. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение