Решение № 10506 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2011 г.

Решение № 10506 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Професионален футболен клуб Левски" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Тодорини кукли" № 47, стадион "Георги Аспарухов", подадена чрез процесуалния му представител адв. Рачев, срещу решение № 4017 от 6.12.2010 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4426/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2900900328/8.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 704/14.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за: нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК; неправилно приложение на разпоредбите на Наредба № 3 от 18.06.99 г.; незаконосъобразност на извода на съда, че състезателните права на футболистите представляват дълготраен нематериален актив по смисъла на НСС 38, тъй като не е налице изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗСч. очакваната икономическа изгода да се черпи през повече от дванадесетмесечен период; неправилно приложение на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО , поради недоказана свързаност между ревизираното дружество и заемополучателите; незаконосъобразност на решението в частта му, в която е потвърден РА относно непризнаването за разходи на наложените на футболистите глоби на осн. чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО . Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен или ако се установят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявява се претенция за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София - град е бил РА № 2900900328/8.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с решение № 704/14.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия за данъчния период 1.01.02 г. - 31.12.02 г. е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО с 3 475 630.47 лв., представляващи платени суми за покупка на състезателни права на футболисти, които представляват дълготраен нематериален актив по смисъла на НСС 38; на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат с 8 871.59 лв. в резултат на констатирано отклонение от законната лихва по предоставените заеми; на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат с 43 175 лв. - отчетени като разход суми за наложени на футболистите глоби, по отношение на които е прието, че не са свързани с дейността на дружеството, тъй като глобите са персонални. За отхвърли жалбата на "Професионален футболен клуб Левски" АД срещу Ревизионния акт, Административният съд - София-град е изложил следните съображения в мотивите на своето решение: Не е нарушено изискването на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, тъй като РА е издаден след повторна ревизия в изпълнение на решение № 921/10.07.09 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с което е отменен РА № ЦУ 102/10.04.09 г. в частта му относно установяване на задължения по ЗКПО за 2002 г. и административната преписка е върната на компетентния орган за извършване на ревизия съобразно указанията, дадени в решението. Същият е прогласен за нищожен само в частта му на установените задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ за 2007 г. Правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО в хипотезата на отчетено като текущ разход придобиване на дълготраен актив в нарушение на счетоводните правила, с разликата над полагащата се данъчна амортизация. В случая е установено, че дружеството е отчело сумата от 3 475 630.47 лв. за покупка на състезателни права на футболисти като текущ разход. Не се спори, че преобразуването е извършено само с разликата над полагащата данъчна амортизация и това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. По делото са представени договори за трансфер на състезателни права на футболисти, съгласно които трансфериращият клуб прехвърля на ПФК Левски като приемащ клуб трансферните и състезателни права на състезателя със съгласието на последния срещу определена трансферна цена. В тези договори няма уговорен срок. Така придобитите по силата на трансферните договори състезателни права на футболистите отговаря на изискванията на чл. 3.1. от НСС 38 , действащ към 2002 г. за признаване на нематериални активи: а) нематериалните права отговарят на определението за нематериален актив; б) при придобиването им може надлежно да бъдат оценени; в) от използването им се очакват икономически изгоди. Спорни са две от предпоставките за признаването на дълготрайни нематериални активи. Първата е свързана с контрола, като по смисъла на определението на НСС 38 това е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди, което произтича от а) придобити от предприятието съгласно действащото законодателство в страната права върху нематериален актив и б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от нематериалния актив. Втората е свързана с изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗСч. , а именно - активите са дълготрайни, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период. В жалбата си жалбоподателят твърди, че съгласно § 1, т. 4 от ДР на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), "трансфер на спортисти" е нормативно регулиран акт за промяна на клубната принадлежност на състезателните права на спортистите. Към 2002 г., според него, такава нормативна уредба липсва. Наредба № 3 от 18.06.99 г. е издадена от председателя на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта на основание чл. 6 и чл. 35, ал. 1 от ЗФВС. В чл. 6 от закона не е предвидена такава компетентност за издаване на наредбата.