Решение № 471 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1546/2013 г.

Решение № 471 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1546/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 841/2013 г. и отмяна на постановеното по него определение от 08.04.2013 г. в частта, с която е одобрено споразумение по отношение на В. В. Д.

В искането се сочи, че с атакувания съдебен акт съдът е постановил условно осъждане на подсъдимия Д. в нарушение на материалния закон, тъй като лицето вече е било осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Пред настоящата инстанция прокурорът поддържа искането.

Защитникът на осъдения Д. възразява срещу претендираната ревизия с аргумент за настъпила реабилитация.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:

Районният съд в гр. Русе с определение № 176 от 08.04.2013 г. по нохд № 841/2013 г. одобрил споразумение, с което подсъдимият В. В. Д. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, и приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за пет години.

Предмет на споразумението била и инкриминираната дейност на още три лица - Я. Я., И. Б. и Д. Б.

Определението влязло в сила на 08.04.2013 г. и не е проверявано по касационен ред.

Искането на главния прокурор за неговата ревизия по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

От приложената справка за съдимост на В. В. Д. е видно, че преди да извърши престъплението, предмет на обсъжданото дело, подсъдимият бил осъждан три пъти:

• с присъда № 82/23.03.99 г. по нохд № 814/98 г. на Русенския районен съд на 6 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от една година и шест месеца. За това осъждане подсъдимият е реабилитиран по право.

• с присъда № 181/14.12.2005 г., в сила от 03.08.2006 г., по нохд № 63/2005 г. на Окръжен съд - Русе за престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. с чл. 255, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК на три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок и пет хиляди лева глоба

• с присъда № 70/17.04.2007 г. по нохд № 35/2007 г. на Районния съд в гр. Тутракан на пробация. Това наказание било групирано чрез определение № 170/28.08.2007 г., в сила от 12.09.2007 г., по чнд № 147/2007 г. на Районния съд в гр. Тутракан, с наказанието по нохд № 63/2005 г. на Окръжен съд гр. Русе, и било наложено най-тежкото от тях - три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок и пет хиляди лева глоба.

Тези данни установяват неприложимостта на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието, определено на В. Д. по нохд № 814/2013 г., тъй като към момента на извършване на деянието - 23.03.2012 г. - 10.05.2012 г., той вече бил осъждан / по нохд № 63/2005 г. на Окръжен съд - Русе / на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. За него той не е реабилитиран, както твърди защитникът му, тъй като реабилитация по право е допустима само еднократно и тази възможност за осъденият В. В. Д. е изчерпана по нохд № 814/98 г. на Русенския районен съд. Съгласно чл. 86, ал. 2 от НПК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Осъденият не е преминал през процедурата на чл. 87 от НК, запазил е статуса си на осъждан на лишаване от свобода, поради което споразумението по нохд № 841/2013 г. на Русенския районен съд, с което отново е било определено условно осъждане, е незаконосъобразно одобрено с атакуваното в настоящето производство определение.

Налице е съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, относимо към основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Нарушението засяга само един от осъдените и подлежи на отстраняване в процедура по чл. 382 от НПК, поради което след частичната отмяна на съдебното определение делото следва да се разгледа от Районния съд в гр. Русе от стадия на съдебното заседание.

Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК