Решение № 3804 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2017 г.

Решение № 3804 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6048/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 64 от 22.02.2017 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. № 157/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Прави искане за присъждане на разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът "Д. 111" ООД, представляван в производството от адв. К. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Производството по делото е образувано и във връзка с частна жалба, подадена от "Д. 111" ООД срещу определение № 303 от 30.03.2017 г., постановено по същото дело. Излага доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон. Завява искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение по същество на искането, с което да бъде присъдени направените разноски за първоинстанционното производство. Ответникът по частната жалба - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с представено писмено становище оспорва частната жалба. Излага доводи за неоснователност, поради което заявява искане обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба, поради което предлага обжалваните съдебно решение и определение да бъдат оставени в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1, приложим на основание чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/163 от 22.01.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд"Земеделие", в частта, с която са отказани за финансиране разходи по проектно предложение за технологично оборудване в размер на 34 089,25 лв. и разходи за правно обслужване на обща стойност по проекта в размер на 184 700,00 лв. Съдът е отменил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непосочване на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. Анализирайки съдържанието на заповедта, съдът приема, че непосочването на нормативния акт, в който са уредени посочените норми, дисквалифицира посочените като правно основание текстове. На следващо място съдът е приел, че за постановения отказ липсват фактически основания. Само по тези мотиви съдът е отменил заповедта в оспорената част и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. По касационната жалба подадена от Д. фонд "Земеделие". Обжалваното решение е неправилно. Изводите на решаващия съд за немотивираност на оспорената заповед са необосновани. Съдът е стигнал до извод за нарушаване на изискването за форма на административния акт, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, анализирайки единствено съдържанието на самата завод и при пълно игнориране на доказателствата, съдържащи се в представената административна преписка, както и събраните в хода на производството доказателства. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило актуалност, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, като е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случаите, в които актът е издаден на основание тези подготвителни документи, изложените в тях съображения съставляват мотиви на самия акт. С оглед задължението на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност и съобразявайки задължителната тълкувателна практика, изводът за немотивираност на оспорената заповед е необоснован, тъй като е изведен без задължителното обсъждане на всички доказателства по делото, в това число и документите приложени към административната преписка. С уведомително писмо № 13, изх. № 01-2600/5919 от 7.09.2015 г. бенефициента "Д. 111" ООД е уведомен за установени нередности в подаденото предложение за финансиране. В т. 4 от уведомителното писмо бенефициента е уведомен, че следва да посочени кои от разходите, включени в количествената сметка на "Технологично оборудване" са свързани с инвестиции за напояване и отводняване на оранжерията. Във връзка с дадените указания, с обяснителна записка вх. № 01-2600/5919 от 25.09.2015 г. бенефициента изрично е посочил, че във връзка със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните му е известно, че са недопустими за финансиране разходи за напояване и отводняване, поради което кандидатства за разходи за изграждане на система за събиране на отработени води, които инвестиции не попадат в обхвата на забраната. Противно на приетото от решаващия съд в оспорената заповед е посочено точното правно основание - чл. 35, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1"Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 9/2015 г./, което дава възможност на министъра на земеделието и храните със заповедта по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. да определи допълнителни ограничения относно допустимите за финансова помощ разходи. Такива са били определени с т. 6 от заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г., изрично цитирана в оспорения акт. Факта, че не е посочено наименованието на нормативния акт не може да дисквалифицира правното основание за постановения отказ, както е приел решаващият съд. Порока не е съществен и не води до извод за незаконосъобразност. Не може да се сподели и извод, че за бенефициента не са били ясни фактическите основания, тъй като сам той в обяснителната записка - отговор на уведомителното писмо за нередности, е пояснил, че заявените технологични разходи не попадат в ограниченията, визирани в т. 6 от заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. В хода на производството по оспорване са изслушани и приети две експертизи, чиято задача е било да установяват дали заявените технологични разходи в отказания размер са за изграждане на отводнителна система, попадаща във временната забрана. Формално, без да обсъди тези доказателства, съдът е отменил оспорената заповед, поради непосочване на фактически основания в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият състав счита, че като краен резултат решението в тази част е правилно, но по различни мотиви. След преценка на приетите заключения на единичната и тройната съдебно-технически експертизи, настоящият състав приема за оборено посоченото от административния орган основание за отхвърляне на заявеното финансиране за технологично оборудване за изграждане на система за събиране на отработени води. Съгласно категоричното експертно заключение системата за събиране и използване на отработени води, за която жалбоподателя е подал заявление за подпомагане, по своята същност представлява система за улавяне на излишни водни количества от капковото напояване в оранжерията, но не представлява система за отводняване. Според експертното заключение процесът на отвеждане на неусвоените води от капковото напояване не представлява процес на отводняване, а представлява процес на отвеждане на излишните води. С оглед установените факти, настоящият състав намира, че отказът за финансиране на тази система е материално незаконосъобразен, тъй като заявения разход от 34 089,25 лв не попада във временното ограничени, предвидено в т. 6 от заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. С оглед на тези доводи крайния извод на решаващия съд за незаконосъобразност на заповедта в тази част е правилен, но не по изложените от съда мотиви. След връщане на преписката за ново произнасяне административния орган следва да съобрази дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените вече съображения, необоснован е правният извод на решаващия съд за немотивираност на оспорената заповед и по отношение на отказа за финансиране на заявените разходи за правни услуги. В уведомителното писмо за установени нередности, бенефициента е уведомен, че следва да представи подробна и изчерпателна обосновка за необходимостта на всяка от посочените услуги във връзка с изпълнение на проекта. Указано е, че от изисканата подробна обяснителна записка следва да става ясно как предлаганите услуги попадат в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9/2015 г. В представената обяснителна записка бенефициента сам е посочил, че сочените правни услуги не следва да се тълкуват като консултантски услуги свързани подготовка и управление на проекта, съгласно дадената в § 1, т. 41 от Наредба № 9/2015 г. легална дефиниция, тъй като касаят изготвяне на договори между възложител и изпълнител, устни консултации по правни въпроси и други възникнали необходимости във връзка с проекта. Към обяснителната записка е представен отчет за извършената работа от "С. С." ЕООД и анекс към договор за правно обслужване с посочени стойности извършени услуги. Представените доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които установяват благоприятни за оспорващата страна факти, поради което не се ползват с материална удостоверителна сила. Към отчета и анекса не са представени доказателства за изготвени проекти за договори на обща стойност 176 700,00 лв, проекти за нотариални актове и пълномощни. Поради което заявения разход не е доказан, както в производството пред административния орган, така и в производството по оспорване пред съда. На следващо място заявения разход не е допустим, тъй като дублира по своята същност одобрения разход от 68 400,00 лв за бизнес план и консултации. Съгласно приложените към заявлението за подпомагане документи, бенефициента е събрал и оценил три оферти за извършване на консултантски услуги, включващи подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическата устойчивост на проекта, подготовка на заявките за плащане и управление на проекта. С решение за избор от 17.04.2015 г. бенефициента е определил за изпълнител на консултантските услуги "Н. Н. К." ЕООД, предложил най-ниска цена от 68 400,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 14, в приложимата редакция т. 13 от Наредба № 9/2015 г. допустими разходи в рамките на земеделското стопанство са разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1 - 12. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на Наредба № 9/2015 г. разходи за консултантски услуги, свързани с подготовка и управление на проекта са разходи, извършени преди подаване на заявлението за подпомагане и такива по време на изпълнение на проекта, които задължително включват подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнесплан, анализ за икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта. Заявените разходи за консултантски услуги са одобрени за финансиране. Посочените разходи за правни услуги по своята същност дублират разходите за консултантски услуги, които включват цялостно управление на проекта. Следва да се отбележи, че и за тези разходи са представени три оферти от фирмите, представили оферти за консултантските услуги, поради което не е ясно, а и това е останало неизяснено от представената обяснителна записка, каква е разликата между финансираните консултантски услуги и заявените правни услуги. При анализ на тези доказателства, настоящият състав счита, че тези разходи са необосновани, а и както бе посочено разходите са недоказани, тъй като не са представени изготвените писмен справки, проекти за договори, нотариални актове и пълномощни, поради което не може да се установи тяхната връзка с проекта. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспорения административен акт, в частта, с която отказано финансиране на заявени разходи в размер на 184 700,00 лв. за правни услуги е законосъобразен. Като е стигнал до различен правен извод, решаващият съд е постановил неправилно решен, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което оспорването в тази част следва да се отхвърли като неоснователно. По частната жалба подадена от "Д. 111" ООД. С обжалваното определение съдът е отказал да бъде изменено решението в частта за разноските. За да стигне до правен извод за неоснователност на искането, съдът е приел, че до приключване на устните състезания оспорващата страна не е представила договор за правна защита и съдействие по конкретния правен спор, поради което не е доказано, че платеният адвокатски хонорар е във връзка с оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство. По тези доводи съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Определението е правилно. При произнасянето във връзка с разпределението на сторените по делото разноски, съдът преценява доказателствата, представени от страните до приключване на съдебното дирене. Тези доказателства следва да са относими както към основанието за присъждането на разноските, така и по отношение на размера. Правилно решаващият съд приел, че до приключване на съдебното дирене оспорващата страна е представила доказателства установяващи размера на платен адвокатски хонорар, но доказателства относно основанието за плащането са представени след приключване на съдебното дирене. Едва с искането за изменение на решенето в частта за разноските е представен договор за правна защита и съдействие, с възложен мандат за процесуално представителство във връзка с оспорване на заповедта, предмет на производството пред административния съд. Процесуалното представителство пред съда е осъществено по представени пълномощни на адвокатско дружество "М. М. и съдружници", което от своя страна е преупълномощило адв. Павлов и Георгиев. Представените пълномощни са за представителство пред административни органи и пред съд. Като основание за плащането е посочен дог. № 63/11.02.2016 г., който не представен до приключване на съдебното дирене, поради което съдът е отказал да присъди претендираните разноски. Представянето на договора, послужил като основание за извършеното плащане с искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, не дава основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като с приключване на съдебното дирене е преклудирана възможността за представяне на нови доказателства, установяващи основанието за присъждане на претендираните разноски. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът "Д. 111" ООД следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото за двете инстанции пропорционално на отхвърлената част на първоинстанционната жалба в размер на 1013 лв. За касационното производство ответникът е представляван от адв. Костадинов. За касационното производство претендира присъждане на разноски в размер на 4720,00 лв, заплатен адвокатски хонорар. По заявените разноски, направени в първоинстанционното производството, съдът се е произнесъл, включително и с определение, постановено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, поради което в касационното производство този въпрос не подлежи на преразглеждане. В становище от 26.02.2018 г. процесуалният представител на Д. фонд "Земеделие" е направил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Настоящият състав намира за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Противно на изложеното от процесуалния представител на ответника, производството не е с материален интерес. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден минимален хонорар за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители в размер на 500 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав счете, че платеният адвокатски хонорар следва да бъда намален и определен в размер на 1000 лв. При това положение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Д. фонд "Земеделие" следва да заплати на "Д. 111" ООД разноски по делото определени пропорционално на отхвърлената част на касационната жалба в размер на 65 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение