Решение № 2849 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2017 г.

Решение № 2849 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на община Т. е подал касационна жалба срещу решение № 77/25.08.2017 г. по адм. дело № 108/2017 г. по описа на Административния съд - Т., с което по жалбата на И. М. е отменен постановеният от този орган отказ по писмо № 94-00-1289/13.06.2017 г. за издаване на удостоверение за наследници и преписката е върната на органа за постановяване на нов акт по заявлението на оспорващия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на разноски. Ответникът И. М. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира че жалбата е основателна. Производството по адм. дело № 108/2017 г. по описа на Административния съд-Т. е образувано по жалбата на И. М. срещу отказа по писмо № 94-00-1289/13.06.2017 г. на кмета на община Т. за издаване на удостоверение за наследници на А. Джаферов. Административният съд установил, че с молба № 94-00-1212/30.05.2017 г. до кмета на община Търговище И. М. поискал да му бъде издадено удостоверение за наследници на А. Джаферов, роден на [дата] в [населено място], [община], починал на [дата]. С писмо № 94-00-1289/13.06.2017 г. кметът на община Т. отказал да издаде поисканото от И. М. удостоверение за наследници по съображения, че поради несъответствия в имената на лицето З. Ферадова по акт за раждане и З. И. по акт за раждане на И. М. не може категорично да се установи, че И. М. има родствена връзка с З. Ферадова и е наследник на А. Джаферов. Съдът приел, че оспорването е насочено срещу индивидуален административен акт, представляващ отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от преходните и заключителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация общинската администрация издава удостоверение въз основа на регистрите на населението. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението предвижда, че за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Според мотивите на съда, от събраните по делото доказателства се установявали фактите, необходими за произнасяне по искането, но те били неправилно преценени от издателя на оспорения отказ. Административният орган не посочил правно основание за отказа си, позовавайки се на разминаване в имената на наследодателя и жалбоподатели и невъзможност да се установи родствена връзка между тях. Същевременно жалбоподателят подал искане за издаване на удостоверение без да попълни заявление по образец-приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, в което да посочи данни за известните му наследници по закон. Административният съд отбелязал, че тези данни не обвързват администрацията, но могат да бъдат ползвани за извършването на справка в наличните регистри. Едва след изчерпване на всички възможности, оспорващият можел да прибегне към производството за установяване на факти по чл. 542 ГПК. В заключение първоинстанционният съд посочил, че в нарушение на чл. 35 АПК, без да обсъди обстоятелствата от значение за случая и без да изясни изцяло релевантни за спора юридически факти, кметът на община Т. постановил незаконосъобразен отказ. С оглед данните, съдържащи се в заявлението или представянето на допълнителни доказателства, както и въз основа регистрите за актовете за гражданско състояние, за общинската администрация съществувала възможност да удостовери поисканите факти. По тези съображения съдът отменил отказа на кмета на община Т. и върнал преписката за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалният закон. Съгласно чл. 24 от Закона за гражданската регистрация общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В издадената от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е предвидено, че удостоверения въз основа на регистъра на населението могат да издават кметът на общината, кметът на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация (чл. 2 от наредбата). За удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. За издаване на удостоверението се подава искане по образец съгласно приложение № 2, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници. В производството пред административния съд е било установено, че И. М. не е подал заявление по образец, поради което не е описал известните му данни за наследодателя и неговите наследници. Според мотивите, изложени в обжалваното решение, липсата на заявление по образец, както и неизпълнението на чл. 35 АПК обуславят незаконосъобразността на обжалвания отказ по писмо № 94-00-1289/13.06.2017 г. Касационната инстанция не споделя тази преценка. Подаването на молба по образец има за цел да подпомогне проверката на административния орган, така че ако това не е било направено, не може да интерпретира като неизпълнение на съществено задължение на органа, опорочило издадения административен акт. Първоинстанционният съд не е съобразил, че производството по издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението е особено производство, което не се припокрива с всички правила на административното производство, предвидени в глава пета на Административнопроцесуалния кодекс. Административният орган не само не е длъжен, но и не трябва да събира други доказателства, за да издаде исканото удостоверение. Такива доказателства, впрочем, не е трябвало да събира и обсъжда и административният съд, който е извършил процесуални действия, характеризиращи производството по установяване на факти по чл. 524 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Както ясно е записано в цитирания от съда чл. 24 ЗГР, удостоверенията се издават въз основа на регистъра на населението, което изключва възможността за събирането на други, предоставени от заявителя или събрани в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в Националната база данни "Население и Локалната база данни "Население". За издаването на удостоверения могат да се ползват и данни от регистрите на актовете за гражданско състояние. Що се отнася до издаването на удостоверения за наследници, нормата на чл. 11, ал. 2 от наредбата изрично определя обхвата на задълженията на длъжностното лице, което трябва да направи пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В разглеждания случай кметът на община Т. е извършил пълна проверка в регистъра на населението и в регистъра на актовете за гражданско състояние, с оглед резултатите от която отказал издаването на поисканото от И. М. удостоверение за наследниците на А. Джаферов. В писмо № 94-00-1289/13.06.2017 г. на кмета на община Т. е проследена семейната и родова връзка на съответните лица с общия наследодател А. Джаферов. Съпоставени са данните за име, дата на раждане, дата на смъртта, родители, съпруг и семейно положение, и е направено обсъждане на констатираните несъответствия според сведенията, намерени в регистрите. Въпреки извършената обстойна проверка не е била установена идентичност между лицата З. Ферадова и З. И., вписана като майка на И. М. в неговия акт за раждане (стр. 24 от делото), поради което е постановен отказ за издаване на удостоверението, каквото могат да поискат само наследници на починалото лице. Отказът на кмета на община Т. е законосъобразен, тъй като изхожда от компетентен орган, а направената преценка съответства на нормативните изисквания. Органът не е следвало да провежда производството по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г., както поддържа представителят на прокуратурата. Производството по чл. 18 има за цел издаването на удостоверение за идентичност на лице с различни имена. В случая няма искане за издаване на такова удостоверение като основание за започване на производството. Освен това и в двете производства длъжностното лице извършва проверка в едни и същи информационни източници. Ако в производството по издаване на удостоверение за наследници на А. Джаферов е могло да се установи, че имената З. Ферадова и З. И. са имена на едно и също лице, то удостоверението би било издадено. При невъзможност това да се установи въз основа на информацията, съдържаща се в съответните бази данни, е налице основание за отказ за издаване на документа. Наред с горните съображения следва да се отбележи, че административният съд незаконосъобразно е квалифицирал оспорения акт като отказ за извършване на административна услуга, а удостоверението за наследници - като индивидуален административен акт. Удостоверението за наследници не е индивидуален административен акт, а документ с правно значение. Що се отнася до постановеният от кмета на община Т. индивидуален административен акт, той не представлява отказ за извършване на административна услуга, а такъв за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права, както предвижда чл. 21, ал. 3 АПК. С оглед констатираните отменителни основания решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на И. М. срещу отказа на кмета на община Т. за издаване на удостоверение за наследници на А. Джаферов по писмо № 94-00-1289/13.06.2017 г. При този изход на делото в полза на Община Т. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд