Решение № 4457 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2019 г.

Решение № 4457 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А 1 България"ЕАД срещу част от решение № 3504/23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1884/2019 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение само в частта, с която на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК делото е изпратено като преписка на Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебното решение като твърди, че е неправилно поради необоснованост (вътрешно противоречие в мотивите), съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение. Подробни съображения по същество на спора са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна Р. Р., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 3504/23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1884/2019 г. по описа на АССГ по жалба на "А 1 България"ЕАД е отменено Решение № ППН-01-313/16.01.2019 г. на КЗЛД в санкционната му част по т. 1, с която за извършено нарушение по чл. 6, § 1 във връзка с чл. 5, § 1, б. "а", предложение първо от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) на основание чл. 58, § 2, б. "и" във връзка с чл. 83, § 5, б. "а" от Общия регламент относно защитата на данните е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и е изпратено делото като преписка на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК на Комисията за ново произнасяне в отменената част в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на решението и при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му, като са присъдени и разноски в размер на 150 лв. С оглед изричното описание в касационната жалба предмет на касационен контрол е само втората част от съдебното решение, с която делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне. Следователно извън инстанционен контрол е съдебното решение в частта, с която е приетото за законосъобразно Решение № ППН-01-313/16.01.209 г. на КЗЛД в частта, с която е обявена за основателна жалбата на Р. Р. за извършено спрямо нея нарушение на правилата за защита на личните й данни чрез предоставянето им неправомерно на трето лице ("С. Г. Груп"ООД) независимо, че съществена част на касационната жалба съдържа аргументи в подкрепа на твърдението за липса на нарушение. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че компетентен да се произнесе само относно наличието или не на основания за връщане на делото като преписка на Комисията. Така постановената обжалвана част от съдебното решение е валидна, допустима и правилна. Решението е постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба против обжалваем акт, която не е благоприятен за него. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика съдържа идентични доводи с изложените в жалбата до АССГ, на които първоинстанционният съд е отговорил последователно и задълбочено в мотивите на обжалваното съдебно решение и напълно се споделят от касационната инстанция. При връщане на делото като преписка на Комисията административният съд се е позовал само на АПК и е приел този диспозитив като следствие от изводите за наличие на формално основание за отмяна на санкционната част от решението на КЗЛД. Съдът е отменил част от решението на КЗЛД, защото е приел, че е с оглед периода на обработване на личните данни на физическото лице е приложим Закона за защита на личните данни, а не Общия регламент относно защитата на данните, което е от значение за правилното определяне на материалния закон (включително и размера на санкцията) независимо от съвпадението на фактическите основания, при които и според двата нормативни акта установените действия представляват незаконосъобразно обработване на лични данни на физическо лице. Този решаващ извод на АССГ е в съответствие с основен принцип на правото за определяне на приложимия закон в съответствие с действието му във времето. След отмяна на част от решението на КЗЛД при тези решаващи мотиви законосъобразно АССГ е разпоредил връщане на делото на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с приложимия закон. Съгласно чл. 173, ал. 1 от АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определянето на имуществена санкция и нейния размер се извършва по преценка на КЗЛД, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК, в която съдът решава по същество административноправния въпрос след като е отменил административния акт. Цитираната от касационният жалбоподател съдебна практика не е задължителна, но е и формирана по напълно различни казуси, за да е възможно да бъде използвана като правна аргументация в настоящото дело. Видно от решение 0892/21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 13392/2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е приключило спор със сходна фактическа обстановка, в съдебната практика се налага тълкуването на чл. 173 от АПК, което се споделя от настоящият съдебен състав. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани обосновани непротиворечиви правни изводи в съответствие на материалния закон без да са допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответната страна КЗМД не е направил разноски пред касационната инстанция, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,