Решение № 5575 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 92/2015 г.

Решение № 5575 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 92/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Иван Станчев Кантарджиев, подадена чрез адв. Димитър Петров Петров против решение № 6954 от 18.11.2014 г. постановено по адм. д. № 7967 по описа за 2014 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Исдка отмяната му. Ответникът - кмет на Столична община - Район "Средец" в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адиминистративен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационнаия жалбоподател против отказа на административния орган, обективиран в писмо изх. № АО-9400-1999/7/30.07.2014 г. на кмета на район "Средец" на Столична община да се уважи искането му с вх. № АО 9400-1999/5/15.07.2014 г. да бъде заличено в съответните регистри обстоятелството, че същият е починал. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспореният административен акт е законосъобразен, същият е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и мотиви, не нарушени административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Решенето на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство съдът е установил всестранно и пълно фактическата обстановка по делото, като е приел за установено, че с молби рег. индекс към АО9400-1999/5/15.07.2014 г. и АО9400-1999/6/16.07.2014 г. на район "Средец" на СО жалбоподателят е поискал да бъде заличено в съответните регистри обстоятелството, че същият е починал. В предходната му молба от 13.05.2014 г. се предявява искане за незабавна отмяна на съставения за жалбоподателя акт за смърт № 401/04.09.2013 г., тъй като е оборена презумпцията за неговата доказателствена сила. Молителят е представил определение от 10.07.2014 г. на Софийски районен съд, III ГО, 84 състав по гр. д. № 28889/2014 г., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. С двете молби до района са представени и писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че подателят е жив, а съставеният акт за смърт № 0401 от 04.09.2013 г., издаден от длъжностно лице по гражданското състояние в район "Средец. " на СО - с невярно съдържание. По така направеното искане е постановен процесният отказ от 30.07.2014 г., при мотиви, че промени в съответните регистри не следва да бъдат извършени, тъй като съществува акт за гражданско състояние, чиято неистинност не е била доказана по съдебен ред. В жалбата пред първата съдебна инстанция жалбоподателят е изложил твърдение, че спорът между него и администрацията не е дали съставеният акт за смърт е верен или неверен, а дали този акт, доколкото е съставен в нарушение на изискванията на чл. 37, ал. 2 от ЗГР, изобщо има доказателствена сила при презумпцията по чл. 34, ал. 2 ЗГР. В писмената си молба от 17.04.2014 г. отново се сочи, че жалбата не е срещу акта за смърт като официален свидетелстващ документ, а срещу волеизявлението на кмета на Столична община - район " Средец" за издаване на на свидетелстващ документ - Акт за смърт № 401/04.09.2013 г., което противоречи на установения ред и целта на закона и неговата последица - официалният свидетелстващ документ Акт за смърт № 401/04.09.2013 г. уврежда правата, свободите и законните му интереси. В мотивите на съдебното решение АССГ е приел, че волеизявлението за издаване на акт за смърт не представлява индивидуален адинистративен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. Самият акт за смърт също не представлява инидвидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР актовете за смърт са официални удостоверителни документи за отразените в тях събития. Предвид обстоятелството, че не е проведено производство по чл. 38, ал. 4 ЗГР чрез което да се установи, че удостовереното в документа не отговаря на действителното положение, то и не е оборено презюмираното от закона удостоверително действие на акта за смърт, следователно не е налице основание за извършваната от жалбоподателя промяна в съответните регистри. Съгласно чл. 34 от ЗГР актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. От съдържанието на посочените законови текстове става ясно, че актовете за гражданско състояние имат за съдържание удостоверяване на юридически факти от категорията на юридическите събития, отнасящи се до правния статус/ гражданското състояние/ на гражданите. Издават се от длъжностни лица, въз основа на законово овластяване, а правомощията по съставянето им може да се делегират на определен от закона кръг от длъжностни лица и органи. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Съгласно § 1, т. 2, б."а" от ДР на Закона за администрацията издаването от административните органи или длъжностни лица на документи, с които се удостоверяват факти с правно значение се извършва с индивидиуални адимнистративни актове, които действия законът определя като администраитвна услуга. Разгледан като документ по правилата на чл. 179 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗГР, актът за смърт отговаря на дефиницията за официален документ със свидетелстващ характер. Но правният му характер не се ограничава само с това да е документ. От гледна точка на административноправните разпоредби на АПК и ЗА, актът за смърт, издаден от кмета на общината обективиращ факт с правно значение, е индивидуален административен акт. Тук следва да се има предвид, че е налице ясно законово разграничение между термина "административна услуга" като правно понятие, обозначаващо дейност по издаване на индивидуални административни актове по § 1, т. 2 ДР на ЗА, от понятието "услуга" като вид сделка, намиращо приложение в гражданското, данъчното право, правото на ЕС/свобода на двиежение/ и др. Ето защо качество на индивидуален административен акт има и волеизявлението на органа - длъжностно лице по гражданско състояние за издаване на акт за смърт, такова качество има и самият акт за смърт. В хипотезата на съставяне на актове за гражданско състояние тези две страни са слети в едно - актът за гражданско състояние не може да се разглежда само като документ или само като волеизявление по чл. 21, ал. 3 АПК. Като индивидуален административен акт, с който се удостоверява факт с правно значение, за него е приложим контролът за законосъобразност по чл. 145 и сл. от АПК. За индивидуалните адимнистративни актове, които нямат разпоредителен характер и имат само удостоверителен характер и които не отразяват вярно отразените в тях факти, е налице правната възможност по чл. 128, т. 8 АПК неистинността да се установи по исков ред пред административния съд. Именно това е приложимият правен ред за коригиране на несъответствието между действителното правно и фактическо положение и неговото отражение в акта за смърт. Да се оспорва единствено нарушенето на административнопроизводствените правила по съставяне на акта, да се твърди само нарушение на изискванията относно подготвителните процесуални действия, като всъщност се цели оборване верността на отразения в акта факт, не би донесла на жалбоподателя целяната правна защита. Напротив - установяването по исков път на неистинност на административния акт би довела до неговата отмяна, т. е. до постигане на целения правен резултат. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят не е оспорил нито по реда на чл. 145 и сл. АПК акта за смърт, нито е провел исково производство за оборване на истинността на същия. Предвид изложеното, административният орган - кмет на СО - район "Средец", който е обвързан от задължителната сила на неотменения по съответния ред административен акт - акт за смърт, доколкото предмет на спора е самия факт на смърт, не може да отмени по сезиращото искане на жалбоподателя акт. Правилно админстративният съд е приел, че липсват основания за отмяна на съставения акт за смърт и е отхвърлил жалбата, такова може да се извърши след успешно проведено производство по чл. 128, т. 8 АПК. Водим от горното Върховният административен съд