Решение № 1341 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2019 г.

Решение № 1341 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Л. Виденов от [населено място] чрез пълномощника му адв. С. Стоянов против решение № 1096 от 21.02.2019 г., постановено по адм. д. № 8684/2018 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му в която исковата претенция на Л. Виденов срещу СДВР за претърпени от него имуществени вреди, резултат от отмененото като незаконосъобразно НП № 15-4332-000280/18.03.2015 г. на началника на отдел "ПП" - СДВР е отхвърлена за сумата над присъдените му 300 лв. (триста лева/до пълния предявен размер от 500 лв, а претенцията му срещу същия ответник за претърпени от същото НП неимуществени вреди в размер на 200 лв е отхвърлена изцяло/ виж уточнение към исковата молба от 21.09.2018 г. след постановяване на Определение № 5571/10.09.2018 г. по адм. д. № 8684/2018 г. по описа на АССГ за разделяне на производствата/. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в отхвърлителния му диспозитив като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в атакуваната му част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове със законните последици. Претендира разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. С. Стоянов е депозирано становище по същество с твърдения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на съдебното решение в обжалваната част. Ответникът, Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юриск. Ковачев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваната част от съдебното решение по съображения, подробно изложени в писмено отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- София град е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Л. Виденов сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-4332-000280/18.03.15 г., издадено от Началника на Отдел "ПП" – СДВР, както и разноски по делото в размер на 138. 57 лв. В останалата част предявените от Виденов обективно съединени искове – за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 300 лв до пълния предявен размер от 500 лв и за сумата от 200 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни. Съдебното решение е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на Л. Виденов за имуществени вреди за сумата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв., както и за сумата от 200 лв. обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-4332-000280/18.03.15 г., издадено от Началника на Отдел "ПП" – СДВР. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София-град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел следното: По отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар в производството по оспорване на НП, съдът е установил, че искът е предявен за сумата от 500 лв. АССГ е приел иска за доказан по основание, тъй като са налице доказателства, че упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство пред СРС, за което му е било заплатено в брой пълния размер на уговореното възнаграждение в размер на 500 лв., с оглед на представеното заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 20.01.2017 г. (л. 11) в исковото производство по ЗОДОВ. АССГ е стигнал до извода, че ищецът е доказал валидно в рамките на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ реалното заплащане на уговорената като адвокатски хонорар сума, която следва да бъде призната като разход независимо от обстоятелството, че доказателства за уговарянето и плащането й не са представени в рамките на административно-наказателното производство по обжалване на процесното НП. На следващо място, съдът е приел за основателно своевременно направеното от ответника, СДВР, възражение за прекомерност по отношение заплатения адвокатски хонорар от 500 лв. в производството по НАХД № 16879/2015 г. по описа на СРС. В тази връзка АССГ е намалил размера на платеното в производството по отмяна на процесното НП адвокатско възнаграждение от 500 лв. на 300 лв., какъвто е минималният, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. размер, съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а в останалата част до пълния претендиран размер от 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът е приел исковата претенция на Виденов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв за изцяло неоснователна с мотива, че търпените от ищеца физически болки и страдания не са пряка и непосредствена последица от отмененото НП, а са последица от травмата от катастрофата, която ищецът си е самопричинил. Направил е извод, че претендираните вреди от претърпяното неудобство от отнетото СУМПС не са пряка и непосредствена последица от процесното НП, тъй като с него е наложено само административно наказание "глоба", а едва с второто НП е е наложено и наказание " лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца". Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ - неимуществената вреда е настъпила в резултат на изключителната вина на пострадалия, който в резултат на собственото си неправомерно поведение – шофиране с несъобразена скорости след употреба на алкохол - 1. 85 промила, е предизвикал ПТП, при което се е самонаранил. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди като неоснователна, ведно със законните последици от това. Съдебното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал верни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, ако същото е своевременно уговорено и заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. За пълнота на изложението, настоящата инстанция следва да отбележи, че съдът не е следвало да уважи исковата претенция в частта й относно претърпените имуществени вреди. Касаторът чрез завереното адвокатско пълномощно установява, че е бил надлежно представляван от адвокат в административно-наказателното производство пред СРС, но в рамките на административнонаказателното съдебно производство по обжалване на НП не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В това производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Представянето на договор за правна защита извън рамките на административно-наказателното производство по отмяна НП, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не доказва наличието на реално причинена вреда от отмененото с решението в това производство НП, съответно – не води до основателност на претенцията за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но доколкото съдебното решение в осъдителния му диспозитив не е обжалвано, ВАС няма материалната компетентност да отмени решението в тази му част. На следващо място, правилно АССГ е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на Виденов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в появило се чувство за страх, безпокойство, голямо психическо напрежение в резултат на воденото административно-наказателно производство срещу него, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отмененото като незаконосъобразно НП. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищеца не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отмененото като незаконосъобразно НП. Съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, а именно вредите са настъпили в резултат на изключителната вина на пострадалия. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила При този изход на спора и с оглед действалата към датата на образуване на производството по адм. д. № 4541/2019 г. по описа на ВАС разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ ответникът по касация няма право на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд