Решение № 6898 от 23.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение 638 от 06.02.2023 г., постановено по административно дело 8905/2022г на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното решение е отменена Заповед 8121К-10621/02.09.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното правоотношение на И. Велев за длъжността началник на сектор Автотранспорт към Отдел Материално - техническо осигуряване, Дирекция Управление на собствеността и социални дейности при министерство на вътрешните работи МВР. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради неговата необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ, поради което иска обжалваното решение да бъде отменено, а заповедта потвърдена. Не претендира разноски. Ответникът по касация И. Велев, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед 8121К-10621/02.09.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Велев за длъжността началник на сектор Автотранспорт към отдел Материално - техническо осигуряване, дирекция Управление на собствеността и социални дейности при МВР. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и съдържание на същия, но при липса на законовите предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаването му, респективно го е отменил като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на административния съд, че не е налице реално съкращаване на длъжността началник на сектор Автотранспорт, като същата не е премахната като нормативно установена позиция, както и като система от функции, задачи и задължения. След анализа на представените в производството пред него длъжностни характеристики - тази за заеманата от Велев длъжност - началник на сектор Автотранспорт към отдел Материално - техническо осигуряване, дирекция Управление на собствеността и социални дейности при МВР и за длъжността по новото длъжностно разписание - началник на сектор Автотранспортна дейност към отдел Автотранспорт при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР, АССГ правилно е заключил, че е налице идентитет на описаните в тях задължения, функции и изисквания за заемането. В тази връзка и както правилно е посочил първоинстанционният съд, за да е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите /НПКД/ в администрацията, трябва освен като позиция в длъжностното разписание, длъжността да не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Тоест при преценка за наличието на основание по посочената норма, от значение са функциите и задълженията по длъжностна характеристика, а не само дали дадената длъжност фигурира като наименование. Във връзка с горното, първоинстанционният съд е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, като правилно е приел, че след като новоразкритата длъжност е система от част от задълженията и функциите спрямо закритата такава /видно и от изготвената по делото и подробно разгледана от АССГ съдебно икономическа експертиза/, то липсва реално съкращаване на длъжността, респективно заеманата от Велев длъжност не е премахната като система от функции и задължения по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НПКД. Горното се подкрепя и от обстоятелството, че в новата длъжност дори липсват и част от задълженията по старата такава, както и че при последната броят на подчинените е по - голям от този при нововъведената, което обективира и по големия обем на работа при приетата за съкратена длъжност, в сравнение с тази след преструктурирането на администрацията. В допълнение следва да се отбележи, че самото преструктуриране, чрез промяна на наименованието на длъжността и сектора, както и прехвърляне на последния към нов отдел, при което се запазват системата от функции, задачи и изисквания към конкретната длъжност, не представлява съкращение на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като с оглед посоченото, АССГ правилно е приел, че не са налице материално - правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на посочената разпоредба, респективно липсва основание за издаване на оспорената заповед. На последно място, безспорно е установено, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Велев, длъжността началник на сектор Автотранспортна дейност към отдел Автотранспорт е била вакантна, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния такъв в тази връзка и същите не следва да бъдат преповтаряни по арг. чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. От изложените съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер 750 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение