Решение № 14841 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2014 г.
ВАСПетчленен състав10.12.2014 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7346/30.05.2014 г. по адм. дело № 4192/2014 г. на тричленен състав на ВАС, шесто отделение. ВРЪЩА делото за ново раглеждане от друг тричленен състав на ВАС със задължителни указания в мотивите. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14841 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест, подаден от Антоанета Генчева - прокурор във Върховна административна прокуратура /ВАП/ и касационна жалба, подадена от Висшия съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуален представител, срещу решение № 7346/30.05.2014 г. по адм. дело № 4192/2014 г. на тричленен състав на ВАС, шесто отделение, с което е обявена нищожността на решението по т. 49 от протокол № 12 от заседанието на ВСС на 13.03.2014 г., с което на Камен Добринов Ситнилски - изборен чл. на ВСС, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Касаторите поддържат в касационния протест и касационната жалба и в съдебно заседание, че оспореното решение е неправилно - материално правно незаконосъобразно, а според втория касатор - и необосновано. Двамата касатори искат отмяна на оспореното съдебно решение, а ВСС - и отхвърляне на жалбата на насрещната страна срещу решението на ВСС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба - Камен Ситнилски, чрез процесуалния си представител, иска оставяне на решението в сила и решаване на спора по същество от ВАС. Вторият участващ по делото прокурор - представител на Върховна административна прокуратура, взема становище за основателност на касационната жалба и протест. Касационният протест и касационната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, петчленният състав на ВАС, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, подписано с особено мнение от председателя на състава, който е и докладчик по делото, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че оспореното пред съда решение на ВСС е взето при липса на необходимото квалифицирано мнозинство по чл. 27, ал. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ от 17 гласа, което по своята същност представлява липса на формирана воля на колективния орган за вземане на конкретното решение, тъй като видно от протокола на заседанието резултатът от гласуването е 16 гласа "за", 5 - "против" и 3 - "въздържали се". Този си извод съдът е мотивирал с разпоредбата на чл. 130, ал. 8, т. 4 от Конституцията на РБългария /КРБ/, според която мандатът на изборен чл. на ВСС се прекратява при дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗСВ изборен чл. на ВСС се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130, ал. 8 от КРБ. Цитираната разпоредба на чл. 130, ал. 8 от КРБ е приета през 2007 г ., като към този момент според тогава действащия ЗСВ изборните членове на ВСС от съдебната власт изпълняват своите задължения, паралелно заемайки магистратските си длъжности. С приемането на сега действащия ЗСВ изборните членове на ВВС след избирането им напускат магистратската си длъжност и преминават на работа в съвета, а след изтичане на мандата им на основание чл. 28 от ЗСВ следва да бъдат възстановени на заеманата от тях магистратска длъжност преди избора. Уредбата за дисциплинарната отговорност на изборните членове на ВСС в ЗСВ датира от ДВ бр. 103/29.12.2009 г. и се характеризира със специални правила по определени въпроси от една страна, а от друга - с приложимост на общите правила за реализиране на дисциплинарната отговорност по глава 16 от ЗСВ "Дисциплинарна отговорност". Такива специални правила са тези по чл. 27, ал. 4 и 6 от ЗСВ относно началото на процедурата по предсрочно освобождаване на изборния чл. на ВСС, срокът за вземане на решението и необходимото мнозинство - повече от 2/3. Разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ, в която е предвидено приемане на решение от по чл. 320, ал. 3 ВСС с мнозинство повече от половината от членовете му не се прилага при налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС, тъй като специалната норма на чл. 27, ал. 6 от ЗСВ дерогира приложението на общата норма на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно. При съпоставка на нормите на чл. 130, ал. 4, т. 8 от КРБ и чл. 129, ал. 3, т. 5 от КРБ е видна разликата в конституционната уредба на прекратяване на мандата на изборен чл. на ВСС поради дисциплинарно освобождаване от длъжност /чл. 130, ал. 4, т. 8/ и освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Разликата в тези две конституционно уредени правни основания / за изборните членове на ВСС и за лицата по чл. 129, ал. 3, т. 5 от ЗСВ/ е посочена и в решение № 13/15.12.2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г. на Конституционния съд. Цитираното основание на чл. 130, ал. 4, т. 8 от КРБ за предсрочно прекратяване на индивидуалния мандат на изборен чл. на ВСС, представляващ според същото решение на КС осъществяване на властнически правомощия за определен срок, изрично предвижда наличие на дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборния чл. на ВСС - тоест наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" на основание чл. 308, ал. 3 от ЗСВ. В глава 16 "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ е уредена дисциплинарната отговорност на няколко категории дисциплинарно отговорни лица, между които и изборен чл. на ВСС. Още в първия текст на главата - чл. 307, ал. 2 ЗСВ е регламентирана възможността за налагане на дисциплинарно наказание на изборен чл. на ВСС В чл. 316, ал. 1 от ЗСВ изрично е посочено, че както изброените в този текст дисциплинарни наказания на съдия, прокурор, следовател, така и дисциплинарните наказания на административен ръководител и заместник - административен ръководител и дисциплинарното наказание на изборен чл. на ВСС по чл. 308, ал. 3 от ЗСВ се налагат с решение на ВСС. В чл. 316, ал. 2 - 5 и сл. ЗСВ и следващи чл. 317 - 320 от ЗСВ се съдържат общи правила за дисциплинарните производства с дисциплинарно отговорните лица по чл. 316, ал. 1 от ЗСВ, в които не е предвидено каквото и да било изключение за изборните членове на ВСС или за друга от изброените категории дисциплинарно отговорни лица. В тях са предвидени срокове за образуване на дисциплинарно производство, насрочване на делото пред дисциплинарен състав, разглеждането му и произнасянето на ВСС. Между чл. 308 и чл. 316 от ЗСВ има и други разпоредби, относими към всички дисциплинарни производства с наказващ орган - ВСС, включително и за изборните членове на ВСС, като например разпоредбата на чл. 310. Според чл. 310, ал. 1 ЗСВ вр. чл. 316 ЗСВ дисциплинарното производство се образува с решение на ВСС, когато наказващия орган е ВСС, както впрочем видно от административната преписка е образувано и дисциплинарното производство срещу Камен Ситнилски - с решение на ВСС по протокол № 32/26 юли 2013 г. В чл. 310, ал. 2 от ЗСВ е посочено, че дисциплинарното производство приключва до три месеца от образуването му, без изключване на която и да е била категория дисциплинарно отговорни лица. В чл. 320 ЗСВ се съдържат общи правила за налагане на дисциплинарни наказания на ВСС, в които също не са предвидени изключения според категорията дисциплинарно отговорно лице. В чл. 320, ал. 3 ЗСВ са регламентирани правомощията на ВСС в това производство - между които е и налагане на дисциплинарно наказание, а в 320, ал. 4 ЗСВ е посочено, че решението на ВСС се взима с мнозинство повече от половината от членовете му. Стриктното тълкуване на ЗСВ, налагащо извод за идентичност на сроковете за дисциплинарното производство и необходимото мнозинство за вземане на решение по отношение на всички категории дисциплинарно отговорни лица /между тях и изборните членове на ВСС/, за които дисциплинарно наказващ орган е ВСС, се подкрепя и от законовите изисквания на Закона за защита от дискриминация за равно третиране на тези лица при сходни обстоятелства, независимо от общественото им положение. Нормите на чл. 27, ал. 4 и 6 ЗСВ неправилно са преценени от тричленния съдебен състав като норми, имащи отношени към дисциплинарната отговорност на изборните членове на ВСС. Неправилни са и доводите за приложимостта на нормата на чл. 27, ал. 4 от ЗСВ и към образуването на дисциплинарното производство спрямо изборен чл. на ВСС. Същото както бе посочено по-горе се образува съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и е образувано в случая с решение на ВСС, взето на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ. Искането до ВСС на петима негови членове да образува дисциплинарно производство /л. 1 - 7 от папка 1 от административната преписка/ е различно от искането, визирано в чл. 27, ал. 4 от ЗСВ за започване на процедура по предсрочно освобождаване на изборен чл. на ВСС на основанията, посочени в чл. 130, ал. 8, т. 2 -4 от КРБ по инициатива на 1/5 от членовете на ВСС предвид разликата в петитумите и предпоставките за отправянето на двата вида искания. Цитираната от първоинстанционния съд норма на чл. 27, ал. 6 ЗСВ също е свързана единствено с предсрочното прекратяване на мандата на изборния чл. на ВСС, но не и предхождащото го в хипотезата на чл. 130, ал. 4, т. 8, предл. 1 волеизявление за дисциплинарно освобождаване от длъжност. Според чл. 27, ал. 6 ЗСВ решението на ВСС за предсрочно освобождаване на негов чл. се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането на 1/5 от членовете на ВСС за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от КРБ и се приема с мнозинство повече от 2/3 от членовете му. Действително предвиждането в ЗСВ на отделна процедура /тази по чл. 27, ал. 4 - 6 от ЗСВ/ за последващо прекратяване на индивидуалния мандат на дисциплинарно отстранения от длъжност изборен чл. на ВСС с друго начало, срокове и мнозинство/ не съответства с изискванията за процесуална икономия и правен стабилитет на статута на дисциплинарно наказаното лице, но тази констатация за законодателното несъвършенство не дава възможност на ВАС да не приложи законовите норми и не води до извод за нищожност на оспореното решение на ВСС, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Предвид обстоятелството, че оспореното пред тричленния състав на ВАС решение на ВСС е за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на изборен чл. на ВСС, а не волеизявление за прекратяване на мандата му на основание чл. 130, ал. 8, т. 4 от КРБ, приложимата норма относно изискуемото мнозинство за вземане на решението според настоящият съдебен състав е чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Оспореното решение не е нищожно поради липса на мнозинството, предвидено в закона, тъй като 16 гласа "за" са повече от половината от членовете на ВСС съобразно чл. 130, ал. 1 от КРБ - 25. Този извод се налага, както от уредбата на дисциплинарната отговорност в глава 16 на ЗСВ, която изрично обхваща и налагането на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на изборен чл. на ВСС и съдържа обща норма за необходимото мнозинство - повече от половината от членовете на ВСС без изключения, така и от съдържанието на неотносимата към настоящия казус норма на чл. 27, ал. 6 от ЗСВ, която регламентира друг срок за произнасяне на ВСС - едномесечен от постъпване на искането за прекратяване на мандата по чл. 130, ал. 8, т. 2 - 4 от КРБ, който не би могъл да обхване тримесечния срок за провеждане на дисциплинарното производство, за да се твърди, че се касае за едно общо производство - дисциплинарно и по прекратяване на мандата, с общ срок и общи изисквания за мнозинство. Не на последно място следва да се посочи и, че самата конституционна норма на чл. 130, ал. 8, т. 4 от КРБ сочи, че мандатът се прекратява при дисциплинарно освобождаване от длъжност - тоест волеизявлението за налагане на дисциплинарното наказание предхожда това за предсрочното прекратяване на индивидуалния мандат и при изменението на ЗСВ от 2009 г. законодателят е предвидил различни норми, уреждащи сроковете и изискуемите мнозинства за тези две властнически волеизявления на ВСС, които са и с различни фактически и правни основания - дисциплинарното освобождаване от длъжност е на основание чл. 308, ал. 3 от ЗСВ, а предсрочното прекратяване на мандата поради дисциплинарно освобождаване от длъжност е уредено в чл. 27, ал. 6 от ЗСВ и чл. 130, ал. 8, т. 4 от КРБ. С оглед изложеното тричленният състав на ВАС в нарушение на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ е обявил нищожността на оспореното решение и е постановил неправилно съдебно решение - материалноправно незаконосъобразно. Съдебното решение не съдържа мотиви по всички правнорелевантни факти по чл. 172а, ал. 2 от АПК - а именно дали инкриминираното деяние е извършено от дисциплинарно наказаното лице, дали същото осъществява от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение, как е протекла дисциплинарната процедура и спазени ли са изискванията на ЗСВ при провеждането й, нито доводи относно съответствието или несъответствието с приложимото материално право на оспорения акт на ВСС. Независимо, че в конкретния казус касаторите не са формулирали като касационно основание допуснатото съществено съдопроизводствено нарушение - частична липса на мотиви, поради забраната на чл. 220 АПК за касационнната инстанция да установява факти, неустановени в първоинстанционното решение, съдебното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново произнасяне от друг тричленен състав на ВАС на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. При новото произнасяне съдът следва да се произнесе и по направеното в настоящето производство искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, петчленният състав на ВАС, втора колегия