Решение № 10218 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2019 г.

Решение № 10218 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение № 71/17.01.2019 г. постановено по адм. дело № 1029/2018 г. по описа на Административен съд София - област, с което по жалбата на "Нива Комерс" ЕООД е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 01-2600/507#7/06.08.2018 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2017 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Нива Комерс" ЕООД, гр. Костинброд, чрез процесуален представител адв. Василева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторени разноски в касационното производство Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо № 01-2600/507#7/06.08.2018 г. на зам. - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2017 г. С обжалваното решение № 71/17.01.2019 г. постановено по адм. дело № 1029/2018 г. по описа на Административен съд София - област, е отменено уведомителното писмо, като е изпратена преписката на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- РА за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по материя – зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"-РА, съгласно приложени заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г., с която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал правомощия на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" да издава административни актове, сред които е и процесното уведомително писмо по мярка 214, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че в процесното УП не е съобразено, че прекратяването на агроекологичния ангажимент на дружеството, във връзка с което е издаден процесния акт, е следствие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., изключващи отговорността на подпомаганото лице спрямо възстановяването на получената финансова помощ. Съдът е посочил, че като форсмажорни обстоятелства следва да се приемат промяната на законовите изисквания на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като прекратяването на договорите за наем на земи от общинския поземлен фонд и държавен поземлен фонд е довело до невъзможност да се продължи изпълнението на поетите ангажименти, поради лишаване от право на ползване на земеделска земя, на база на изисквания, които не са били известни на земеделския стопанин при подаване на заявлението за подпомагане и конкретно при сключване на многогодишния ангажимент. Според съда, тези непредвидими по своя характер обстоятелства към момента на поемане на агроекологичния ангажимент, поставят дружеството в обективна невъзможност да изпълни поетите вече задължения спрямо Разплащателната агенция, поради което е отменил уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичния ангажимент и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Административен съд Плевен за валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за наличие нс форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за прекратяване на поетия от "Нива комерс" ЕООД агроекологичен ангажимент. Съгласно чл. 47, т. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), лишаването от голяма част от стопанството, ако това не ce e очаквало към деня, когато е бил поет ангажимента, е основание държавите-членки да признаят това лишаване като непреодолима сила или извънредно обстоятелства, при които да не изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. С Наредба № 11, тези критерии са възпроизведени, като съгласно § 1, т. 4, б. "в" от ДР на наредбата, "форсмажорни или изключителни обстоятелства" е отчуждаването на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. В настоящия случай, ответното дружество не е претърпяло лишаване или отчуждаване, под каквито следва да се разбират единствено принудителните такива, извършени въз основа на закон за задоволяване на държавни или общински нужди или като резултат от принудително изпълнение, насочено към даденото имущество. Безспорно е налице неизпълнение през 2017 г. на поетите от дружеството през 2012 г. агроекологични задължения, но същото не се дължи на непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на Наредба № 11. Основателно е възражението на касатора, че не е приложим чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, тъй като не са доказани нито форсмажорни, нито изключителни обстоятелства, които са дефинирани в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11 и лимитативно изброени в б. "а" до б. "е" - смърт на подпомаганото лице; дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент и епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството. На първо място не е налице нито едно от посочените форсмажорни или изключителни обстоятелства. На второ място не се спори по делото, че не е подал заявление предвид задължението му по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11. Не е изпълнено и изискването при настъпване на някое от форсмажорните или изключителни обстоятелства, съобщаване в рамките на 10 работни дни от настъпването му. След като в настоящия случай не са изпълнени условията на чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11, жалбоподателят не може успешно да претендира освобождаване от задължението му да възстанови получените плащания. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил акта за прекратяване на поетия ангажимент, съдът е постановил неправилно решение в резултат на неспазване на материалния закон и необоснованост. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Нива Комерс" ЕООД против уведомително писмо № 01-2600/507#7/06.08.2018 г. на зам. - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2017 г. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер общо от 200 лв - по 100 лв за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,