Решение № 6373 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2011 г.

Решение № 6373 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ема Дафинова Младенова, от гр. Смолян чрез пълномощника й срещу решение № 387/11.12.2010 г. по адм. д. № 325/2010 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-18-28/26.05.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Арда и селата Алиговска, Гоздевица, Гудевица и Речани, община Смолян, област Смолян за имоти с идентификатор 00388.505. 20 и 00388.505.33 в землището на с. Алиговска. Твърденията в жалбата са в насока, че неправилно е придадена част от имота на жалбоподателката 00388.505. 20 към съседния имот 00388.505.33, като е изместена границата между имотите. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според допълненото заключение на вещото лице в съдебно заседание на място съществува ограда-стар дървен плет, което е граница на имот 20 към имот 33 и по нея е отбелязана границата на поземлен имот 505.20 в кадастралната карта. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуални норми. В този аспект съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171 АПК. Доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност и съотносимост. Така например кредитирано е заключението на вещото лице само частично. От същото се установява, че между спорните имоти е имало естествена граница- пътека, а по-натам и дере. Пътеката обслужва достъпа до пътя и на други имоти. Според кадастралната карта пътеката между двата имота е заснета изцяло в имот 505. 33, като само от страна на имот 20 частично има плет. Съдът не е направил проверка с оглед действителните юридически права на собственост дали границата между имотите следва да е естествената, съществуваща граница между имотите или друга такава. Отразяването на границата на поземлен имот е детайлизирано в чл. 43 от цитираната Наредба. В този случай съдът не е имал основание да разширява собственическите права върху съседния имот 505.33, без да провери обема на същите. При липсата на такива констатации касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен материалния закон с оглед извода на съда за законосъобразност на оспорения административен акт. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи естествената материализирана граница отговаря ли на действителните юридически права върху двата спорни съседни имота, както изисква разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение